Казабланка, Мароко
Пътепис: КАЗАБЛАНКА ЗА 1 ДЕН
Из „Трансантлантически Круиз от Европа до Карибите“
МАРШРУТА НА ЦЕЛИЯ КРУИЗ, КАКТО И ОТДЕЛНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЗА ВСИЧКИ СПИРКИ ПО МАРШРУТА, може да видите ТУК.
Предишна спирка от КРУИЗА: МАЛАГА – Прочетете пътеписа за Малага
Какво е да си брега на Антлантическия океан, да посетиш втората по големина и значение джамия в света и да видиш мръсотията и бедността, в която живеят местните – това са само част от преживяванията, които имахме по време на нашия еднодневен престой в Казабланка, Мароко.
По график кораба пристигна в 9:00 и щяхме да бъдем там до 23ч.
Предварително бяхме решили да прекараме деня в Казабланка, за което след това съжалявахме 🙂 Друг вариант беше да отидем с организирана екскурзия до Фес, но този вариант отпадна поради не дотам добрата цена, която намерихме за 4-ма.
И така… Още с излизането ни от кораба местните почнаха да се надпреварват и да ни предлагат услугите си за транспорт. Бяха доста нахални и всички туристи се опитвахме по всякакъв начин да се отървем от тях възможно най-бързо.
Много време ни отне да излезнем от пристанището, защото то се оказа, че е огромно и е оградено с висок бент. През пристанището на града минава около три четвърти от националната търговия.
Първото ми впечатление за града бе отврат. Изключително мръсен арабски град.
И тъй като бяхме все пак с децата и не искахме да прекараме деня в тази обстановка, решихме че няма какво да правим в града и хванахме трамвай до Атлантическото крайбрежие, за където бях чувала по-добри отзиви.
Казабланка ни изненада с размерите си. Огромен град…направо мегаполис. Поне 30 минути пътувахме из града с трамвая, докато стигнем до океана. Минахме през площада на Обединените нации, както и през редица други известни местенца. Казват, че Казабланка, местните я наричат просто Casa, е витрина на съвременно Мароко. Мегаполисът е икономическия и финансов локомотив на националната икономика на страната. Днес, различните бизнеси, чиито седалища са установени в Казабланка носят около 50% от брутния вътрешен продукт на Мароко.
Плажът, на който излязохме беше доста приятен в сравнение с първоначалния шок при слизане от кораба.
Антлантическото крайбрежие определено е едно от задължителните места за посещение, ако имате път към Казабланка.
Плажът беше огромен, широк, с вълни, подходящи за начинаещи сърфисти. И въпреки горещото време, нямаше никой, който да плажува. Странна работа.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Казабланка. Виж ТУК!
На плажа имаше младежи мароканци, които играха футбол, а нашите деца през това време се радваха на пясъка.
Атмосферата в Казабланка ни се стори доста несигурна и безопасността беше под въпрос на всяка крачка.
Може би, ако бяхме само двамата с мъжа ми, нямаше да издребнавам толкова, но при все че сме с децата, беше необходимо да наостря в най-висока степен сетивата си за безопастност.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
След това тръгнахме пеша по крайбрежната улица та чак до пристанището. През цялото време в далечината виждахме Голямата джамия – Хасан II.
По пътя минахме през вилната зона на Казабланка с много красиви бели вили, гледащи към океана. Района там беше сравнително чист и уреден, имаше палми и много зеленина. Видяхме изключително модерен и чист жилищен комплекс, явно собственост на някой западен предприемач. Там имаше и мол, където в таолетните дори липсваха типичните мюсюлмански умивалници.
Термометърът показваше 35 градуса, затова и си купихме сладоледи, които децата изядоха с удоволствие 😉
Колкото повече приближавахме до Голямата джамия Хасан II , толкова по-мръсно и неуредено ставаше наоколо.
Вечатление ни направи колко е неуредено всичко около джамията.
Например вървяхме покрай морето и вместо мароканците да направят зелени полянки с пейки и чешми, където хората да седнат и да се любуват на красивите залези, или да направят велоалеи или просто подходящо място за спорт, вместо това навсякъде имаше локви кал, стъкла и бетонен бенд.
Накрая стигнахме до известната джамия „Хасан II“. Тя е най-известната забележителност в Казабланка и най-голямата модерна джамия в целия ислямски свят. Тя отстъпва по големина, както изисква канонът, само на древната Масджид ал-Харам в Мека. Минарето и е високо 210 метра.
„Хасан II“ е построена от 1986 до 1993 г. от краля на Мароко в чест на баща му Хасан II по проект на френския архитект Мишел Пинсо. Вътрешността на джамията побира до 25 000 вярващи. Влизането на немюсюлмани е ограничено, но се допуска на групи няколко пъти дневно, извън тях това понакога е възможно срещу определен „бакшиш“.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
След джамията влязохме в т.н. Медина тоест Стария град на Казабланка. Там имаше детска площадка, тесни улици , магазинчета. Видяхме в каква бедност живеят хората там. Стълбищата към домовете им изглеждаха в пъти по-мръсни от мазетата на нашите панелки.
Прибрахме се в кораба към 16 часа. При все че можеше да останем до още по-късно, просто повече не можахме да издържам в тази мръсотия.
И за да не е толкова негативен този пътепис за Казабланка, ще напиша следното:
Бих се върнала отново в Мароко, може би няма да е отново Казабланка, а Маракеш, за да направя няколкодневно пътуване до пустинята Сафара с приспиване на палатков лагер насред пустинята. Това е мое огромно желание и се надявам да имам възможност да го осъществя като Мароко предлага всичко необходимо за целта. Така че може би не трябва да отписваме Мароко като дестинация, а по-скоро следващия път да подберем и проучим нещата в по-големи подробности.
Следваща спирка от КРУИЗА: МАДЕЙРА – Прочетете пътеписа за Мадейра