Малайзия: На лов за светулки
Пътепис за Малайзия
Из „Обиколка в Югоизточна Азия“
МАРШРУТА НА ЦЯЛАТА НИ ОБИКОЛКА В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ВСИЧКИ ПЪТЕПИСИ ЗА
СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, О-В ПУКЕТ, БАНКОК И О-В БАЛИ може да видите ТУК.
Какво е да видим „колониите от светулки“, да присъстваме на мюсюлмански спортен празник и да сме единствените немюсюлмани в междуградски раздрънкан автобус по свечеряване, това са само част от нещата, които преживахме по време на нашето кратко пътуване до Малайзия.
На следващата стутрин рано станахме, събрахме си багажа и закусихме вкусно и обилно в хотела. За закуската се грижеше един дядо, изключително добричък и миловиден.
В 8 ч. успешно хванахме автобуса за Куала Лампур. Билетите бях купила предварително онлайн като еднопосочен за двама беше 30 сингапурски долара с Transtar. Бях чела много добри отзиви за тази автобусна компания, но се оказаха неоправдани. На границата Сингапур- Малайзия се наложи да слезем от автобуса за паспортна проверка. Малко след това шофьорът спря за „пиш-пауза“. Влязохме в т.н. закусвалня и ни очакваше първата неприятна изненада от Малайзия: Навсякъде имаше вентилатори, мръсотия, смрад и всякаква липса на хигиена. След прекрасният Сингапур, това направо ни шокира. Разликата само на няколко километра от границата беше шокираща! Сингапур вече ни липсваше.
Добре дошли в Малайзия!
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Шофьорите на автобуса бяха млади и малко опасно караха. Докато пътувахме по магистралата, се нагледахме на гори от палми, които са както в България са горите с бук, липа и борчета, там е същото само, че с палми. По график трябваше да пътуваме 6 часа и да пристигнем на гара Puduraya в 13 часа. Закъсняхме с пристигането, но най-лошото беше, че пристигнахме не където трябва, а на някакво друго, непознато за нас място в Куала Лампур. Успяхме да се ориентираме и да хванем метрото до Puduraya. Метрото беше отново много мръсно.
Втората неприятна случка в Малайзия започна именно тук 🙂
След като стигнахме до Puduraya, оттам трябваше да се качим на автобус номер 141 от платформа 23 и който трябвало да тръгва на всеки 30 минути. Перфектно, но къде е платформа 23? В продължение на цели два часа задавахме този въпрос на местните хора и обиколихме цялата автогара и околностите, за да намерим въпросната платформа 23. Оказа се, че в самата автогара има платформи от 1 до 22, но къде, за Бога, е платформа 23?
Беше горещо, бяхме с целия си багаж на гърба и обикаляхме като луди. Хората също не знаеха, някои ни упътваха към грешни места, но уви като отивахме там, йок. Докато обикаляхме, видяхме как арестуват две жени, но така и не разбрахме за какво престъпление. Оказа се най-накрая, че платформа 23 всъщност представлява една най-обикновена спирка на градския транспорт и не се намира въобще в автогарата. Добре, че спирката се намираше близо до по Puduraya.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Куала Лампур. Виж ТУК!
Обтановката и атмосферата в Куала Лумпур не ми хареса въобще, като главната причина беше, че е мюсюлманка държава и навсякъде беше мръсно и цареше бедност.
Качихме се на заветния автобус 141, който трябваше да ни закара до градчето с колонии от светулки. Автобусът изглеждаще точно като едновремешните автобуси в БГ отпреди минимум 20 години. Шофьорът, който беше младо момче и доста слабо, трябваше постоянно да се бори с разваления скоростен лост. В продължение на 2 часа автобусът спираше при всяко помахване на ръка ( както са маршрутките в БГ) и на всички градчета и спирки по пътя. Разстоянието, което на следващия ден взехме за 40 минути, с този автобус го минахме за 2 часа.
Ние бяхме единствените чужденци в автобуса и въобще не се чувствахме безопасно.
Пристигнахме в Kuala Selangor към 18ч. и вече се свечеряваше. Хванахме такси до хотела, защото повече нямаме никакви сили. Хотелът, Слава Богу, ни изненада приятно. Казваше се APPS Hotel Kuala Selangor.
Оказа се много хубав, чист и дори луксозен в сравнение с останалите гледки в Малайзия. Веднага, след като се настанихме, отидохме до реката, за да си вземем лодка. Имаше още няколко човека, които чакаха за същото.
Впуснахме се в цялото това приключение до Малайзия и да пътуваме 6 часа в едната посока и след това да търсим в продължение на 2 часа междуградския автобус до Kuala Selangor, за да дойдем и видим колониите от светулки, които се намират покрай реката и изглеждат като коледни лампички за дървета.
Качихме се всички на една обща лодка и последва ПЪЛЕН ШОК! Това, което ни шокира, не бяха светулките, а отвратително мръсната река.
Имахме чувството, че се движим само сред фекалии, боклуци и всякаква друга мръсотия и помежду другото имаше някоя друга светулка. Въобще не беше толкова ефектно колкото го описваха и каквито бяха снимките в интернет. Причината за това може да е било наближаващия дъжд и те да са се скрили. Не успях да направя никакви снимки, тъй като беше пълна тъмница и беше забранено да се снима със светкавица, а и в крайна сметка умората си каза думата.
(Отварям една скоба: Още докато пътувахме от Лондон до Сингапур със самолет минахме върху Малайзия отгоре и забелязах, че водата в реките е, много меко казано, кафява, сега вече знаехме защо.)
След това преживяване, анагжирахме такси до Куала Лампур, за да не закъснеем за обратния автобус до Сингапур. Тъй като таксито беше неплануван разход и струваше не малко, накрая останахме почти без пари. Намерихме една жена, която правеше бургери с двете си деца. Беше ни малко страх да ядем храна, приготвена на улицата, предвид лошата хигиена и мръсотия навсякъде, но нямахме избор – всичко беше затворило. Взехме си по един бургер, крайно недостатъчен след такъв изтощителен и нервен ден. Накрая си легнахме гладни, но не, не спахме като къпани, тъй като имаше някакво караоке заведение в близост, което не ни остави на мира до 4-5 часа сутринта.
Следващата сутрин закусихме ориз и други неща, които явно в ЮгоизточнА Азия се ядат за закуска, обяд и вечеря. След това дойде т.н. „такси“ и за 40 минути по магистралата бяхме в Куала Лампур. “ Таксито“ представляваше всъщност семейство на средна възраст, които работеха в Коала Лампур и си припечелват по някой друг лев като изпълняват ролята на такси между двата града.
Тъй като пристигнахме много бързо се оказа, че разполагахме с два часа и половина, които трябваше да уплътним, защото автобусът тъгваше чак в 11 ч. На спирката на автобуса имаше лоби бар, където да изчакаме с безплатно чай.
Но ние решихме да се разходим по един от главните булеварди и попаднахме на едно много интересно събитие. Попаднахме на голяма площад, където се провеждаше спортна проява. Интересното обаче, бяха множеството млади момичета-мюсюлманки със забрадки и в същото време каращи ролери, колела, и ровещи се в техните смартфони и таблети. Всички жени бяха забулени на 100%, като на някои от тях им се виждаха само очите и това при 35 градуса жега! Беше ни много интересно, защото за първи път попадахме в такава атмосфера, в която се преплитаха традиционното и религиозно с модерното от 21-ви век.
Автобусът за Сингапур вече ни чакаше. Този път се качихме на автобус от компанията “Nice” и се оказа, че той оределено беше много по-хубав от предния, с повече удобства, таолетна и включена храна. А тарифите на двата бяха почти еднакви.
В покрайнините на столицата обаче ни очакваше единствената приятна изненада от цялото това приключение, наречено Малайзия. Спряхме пред някакъв ултра-мега луксозен комплекс, откъдето се качоха още пътници. Явно и в Малайзия имало лукс, просто трябва да знаеш къде точно се намира.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Още снимки от Малайзия, може да видите по-долу:
