С кемпер до Италия: Венеция

Какво е да се върнеш във Венеция 9 години по-късно, какви са впечатленията ни за града след вече много обиколени градове из Европа и извън нея и какво е да нощуваш до замък, четете в следващата част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ДЕН 12: Плажовете край Анкона и Сан Марино

Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

Ден 13: САН МАРИНО – ВЕНЕЦИЯ – 280 км. ( 4:00 ч. )

От прекрасната мини държава Сан Марино потеглихме директно в обратна посока към България. След толкова много преживявания по време на това кемпер приключение, беше вече станало време да се прибираме. Бяхме планували връщането да стане в продължение на 3 дни, за да не се налага да взимаме целия път на юруж. До този момент бяхме изгубили вече една дебитна карта и бяхме блокирали друга кредитна. Когато тръгнахме към Венеция на една бензиностанция въведохме 2 пъти грешен ПИН на трета карта и решихме да не рискуваме повече.

Та така в един момент се озовахме само с 200 лв. кеш, с които трябваше някак да се приберем до България. Това естестено нямаше как да се случи (дори горивото ни струваше поне 2 пъти повече), затова се наложи да звъним спешно до роднини в БГ, за да ни пратят пари по единствената ни останала карта, в която обаче нямаше абсолютно нищо…

ВЕНЕЦИЯ ЗА ВТОРИ ПЪТ

Карахме само по магистрали до Венеция, където решихме, че е време за почивка и затова влязохме в Града на гондолите, за да го покажем и на децата си, тъй като ние преди 9 години го бяхме посещавали само двамата. Затова в този пътепис ще намерите снимки и от двете ни посещения – Юни 2010 и Юли 2019. През 2010 си помням, че бях бременна във 2-3 месец и постоянно ми се ходеше до тоалетна, а тоалетните във Венеция тогава струваха по 1 евро. Сигурно поне 50-тина евро отидоха само за тоалетни тогава 🙂

Паркингът, на който спряхме този път се намираше в жилищен спокоен квартал на Маргхера – това е градът, който е точно до Венеция, на континентална Италия. Паркингът беше напълно безплатен, разполагаше с дървета за сянка и контейнери за боклук. Неговите координати са:

45.471859 12.225722
N 45°28’18.69″ E 12°13’32.59″

Тъй като паркингът е доста отдалечен от Венеция, се наложи да се качим на автобус. Добре, обаче объркахме номера на автобуса и се озовахме на съвсем различно място. Оттам вече хванахме правилния автобус, чрез който минахме моста и спряхме на автогарата във Венеция. Жалко, че изгубихме ценно време.

Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

Там разбира се цареше пълен хаус. Тълпи от туристи навсякъде. Разни негри продаваха сувенири. Японки с чадъри срещу слънце. Китайци с големи апарати. Минаващи гондоли и водни таксита. Пристанище с корабчета до съседните острови – Мурано, Бурано и Лидо. Стотици селфи стикове във въздуха в опит да запечатат най-добрата снимка на своите собственици.

Разхождайки се из тесните улици и канали на Венеция, осъзнах колко неприветлива и изоставена вече изглежда тя в сравнение с много от градовете, които бяхме посетили по време на нашето кемпер приключение. Муклясали стени, паднали фасади, изронени мазилки – това са само част от детайлите, които ни направиха впечатление. Интересното е, че както предния път, така и този път, каналите във Венеция НЕ миришеха, въпреки твърденията на някои туристи.

ЕТО КРАТЪК СПИСЪК С ОСНОВНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ:

Големият канал (Canalе Grande)
Това е големият канал, който пресича цяла Венеция. Той е дълъг около 4 км. и е с различна ширина в различните си участъци. Дълбок е средно 5 м. и в иналото е бил използван за разтоварване на големите товарни кораби, които навлизат навътре в града и доставят стоката си директно в складовете в домовете на търговците.

В момента Големият канал може да се пресече по няколко начина – по един от четирите моста („Мостът Риалто“, „Мостът на босоногите“, „Мостът на академията“ и „Мостът на конституцията“), или чрез градския транспорт – с вапорети, с водно такси или с гондоли.

Мостът Риалто (Ponte di Rialto)
Мостът Риалто е най-старият мост във Венеция и е завършен в сегашния си вид през 1591г. Близо 260 години той е бил единствената твърда сухопътна връзка между двата бряга на Големия канал.

Площад Сан Марко (Piazza San Marco)
На площада Сан Марко се намират едноименната базилика Сан Марко, Дворецът на Доджите и Часовниковата кула. Площадът е най-голямото отворено пространство в цяла Венеция. Той силно контрастира с тесните улички и канали, които обхващат целия град. Площадът е известен и с големия брой гълъби, които радват туристите. Има хора, които дават разни семена срещу 1-2 евро, с които да храните гълъбите, но това е забранено и може да отнесете някоя глоба.

Базиликата Сан Марко
Отворена е от 9:30 до 17 ч. през лятото и от 9:30 до 16 ч. през зимата. Актуална информация може да намерите ТУК. Влизането в базиликата е безплатно като трябва да изчакате реда си на голяма дъъълга опашка, а качването до камбанарията отсреща се заплаща по около 10 евро на човек.

Дворецът на Доджите
Дворецът на дожите е безспорно най-впечатляващата постройка във Венеция, Италия. През годините сградата е изпълнявала три главни роля – на Дворец на дожите, седалище на правителството и съдебна палата. Работното време е от 8:30 до 21:00 през лятото и от 8:30 до 19:00 през зимата. Билетът струва 25 евро за възрастни, 13 евро за деца на 6-14г. и за младежи на 15-25 години, а за деца под 5 години – безплатно. Актуална информация ТУК.

Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri)
Мостът на въздишките е закрит мост направен от бял варовик. Мостът има малки прозорчета с каменни решетки. Той свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на Доджите. Мостът е наречен така, защото по него са минавали осъдените на смърт, преди да бъде изпълнена присъдата им.

Островите Мурано и Бурано
Мурано е островът на тъй популярното венецианско стъкло. Там се намират всички фабрики за стъкло. Бурано е островът на плетените дантели и оцветените в ярки цветове къщи.

Междувременно седнахме в една пицария, където взехме познайте какво – пица! Децата поне нямаше от какво да се оплачат – те обожават пица и си я изядоха с удоволствие 🙂

След това продължихме с разходката. Снимахме се на разни мостове и канали, както и на площада Сан Марко. Осъзнахме, че Венеция далеч не е толкова малка за разглеждане, колкото ни се струваше на картата – вече бяхме съвсем каталясали.

–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел във Венеция. Виж ТУК!

ВЕНЕЦИЯ – ОТОЧЕЦ ( СЛОВЕНИЯ ) – 300 км. ( 4:00 ч. )

Върнахме се по обратния път с автобус до кемпера и си продължихме с връщането към България. Идеята ни беше да караме възможно най-много тази вечер, за да можем да минем по-голямата част от пътя на връщане, докато децата спят. Излязхохме от Италия, влязохме в Словения, подминахме столицата Любляна и накрая, полузаспали, паркирахме в Оточец. Този паркинг го намерихме в последния момент, когато вече нямахме сили повече да караме и трябваше просто някъде да спрем, за да нощуваме. Неговите координати са

45.83902 15.233915
N 45°50’20.47″ E 15°14’2.09″

Беше пълна тъмнилка, когато паркирахме, затова и не знаехме на какво точно място се намираме. Не пропускайте да прочетете и следващата част от пътеписа.