Пътуване до ЮАР и Мозамбик: Йоханесбург 1 – племенни истории

Целия маршрут на пътуването до ЮАР и Мозамбик, както полезни съвети, разходи и изводи може да прочетете ТУК.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> СПИРКА В НАЙРОБИ, КЕНИЯ

КАТО ЗА НАЧАЛО ДА УТОЧНИМ ЧАСА НА ИЗЛИТАНЕ 🙂

Полетът от Найроби до Йоханесбург с Кения Еърлайнс беше ясно, че излита от терминал А1, но не беше ясно от колко часа. Първоначално беше 6:30ч., после късно предната вечер получих известие в WhatsApp, че е преместен за 7:30, след това отново за 6:30. На чек-ин гишето служителката каза, че е от 7:30, а на всички екрани в летището показваше 6:30. Забавно! В крайна сметка излетяхме в 7:30. На летището беше много спокойно. Дори твърде спокойно. Имаше не малко бели хора, така че нямаше повод за тревога. Заговорих се с един бял южноафриканец, който се връщаше от сафари в Уганда.

KENYA AIRLINES – THE PROUD OF AFRICA

Самолетът от Найроби до Йоханесбург беше Boing 737-800 с екрани, опции за зареждане, но и с доста износени седалки. Като национален превозвач на Кения (Kenya Airlines), имаше осигурени слушалки, одеяло, възглавничка и храна. Макар и африканска авиокомпания нямаше разлика в обслужването в сравнение с европейските авиокомпании освен че видеото за безопасност на борда е с главен герой негър или лъвче. Определено африканците се стараят да предоставят качествена услуга и им се получава. Храната бе повече от изобилна и вкусна. Този път бях с една млада негърка на един ред и отново средната седалка бе празна. Екипажът бе изцяло от кенийци. Полетът продължи около 3:45 минути и кацнахме в Йоханесбург в 10:30ч. Йоханесбург е същата часова зона като България.

БАГАЖНИ ДРАМИ

На летището намерих току що подареният от дъщеря ми за рожденият ми ден куфар малко счупен. Подадох оплакване на гишето на авиокомпанията и от там човекът каза, че най-вероятно ще купят друг и ще ми го изпратят на посочен от мен адрес. В крайна сметка не получих друг куфар от тях, но и аз изгубих номера на протокола, който ми съставиха и нямаше как по-късно да им напомня за моя случай. Но забавното бе, че до края на пътуването, този иначе чисто нов куфар го счупиха още по-сериозно на друго място при полет с друга авиокомпания и тя вече ми осигуриха нов куфар, който се оказа също толкова хубав, колкото и моя.

ЙОХАНЕСБУРГ

На летището в Йоханесбург ме чакаше шофьор на име Герт, чийто трансфер бях резервирала отново през booking.com. Той беше бял, роден и живеещ в ЮАР. Човекът има сляпо дете на легло на име Миа. Дойде ми отвътре да му кажа: „Болестите на така родените деца са проклятие, което се пренася през поколенията. Ти трябва да спреш това проклятие в живота си и в живота на поколенията след теб. Препоръчам човека за трансфери в района на Йоханесбург. За контакт с него през WhatsApp – +27 61 921 7120.

Хотелът се казваше Onomo Sandton Hotel и го препоръчвам с две ръце (Виж ТУК). Стаята бе перфектно чиста и оборудвана. Закуската бе доста семпла, но включена в цената. Хотелът се намираше в най-безопасният квартал в Йоханесбург, а именно Сандтън. Иронията е, че въпреки че имах възможността да се разхождам свободно в района или да посетя молът, намиращ се точно отсреща, аз не направих нито едно от двете поради липса на време за шматкане 🙂

–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Йоханесбург. Виж ТУК!

В Йоханесбург живеят над 8 млн. души и е най-големият град в света, без да има пристанище или преминаваща река. Неговият успех се дължи на златото, открито за първи път там през 1886г. Именно тогава градът е основан и в околностите му с течение на времето са произведени 40% от златото в света.

Понякога има спиране на тока не само в Йоханесбург, но и в Кейптаун и цял ЮАР. За целта мобилното приложение ESP дава информация за предстоящи планирани спирания, които обикновено са през нощта и в не толкова натоварено време.

И не на последно място, денят в който пристигнах в Йоханесбург, бе 27.04, а това е един от националните празници в ЮАР. В интерес на истината не видях нищо по-необичайно като за празник.

Ресторанти с добра кухня и атмосфера, които ми ги препоръча момиче, живеещо в Йоханесбург, са:

Тasha’s restaurant Sandton – Виж ТУК.
Doppio Zero – Виж ТУК.

МУЗЕЙ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА

Веднага след настаняване дойде шофьорът Алберт, при който през сайтът GetYourGuide бях резервирала тур до Humankind Museum и Lessedi Cultural Village. Фирмата му се казва Pure Diamand Tours and SA и определено го препоръчвам – не закъсняваше, не натоварваше с излишни приказки, чувствах се безопасно. За контакт с него през WhatsApp – +27 61 921 7120.

С Алберт хубаво си поговорихме, докато пътувахме. Не бе отворен да говори много по религиозни теми, но пък потвърди, че ЮАР произвежда 100% от храната и стоките си, което означава, че дори готови автомобили не внасят, а само отделни части и сглобяването става в ЮАР. По същият начин е и с електрониката, всички плодове, зеленчуци и всичко. Абсолютно независима икономика. Самият Алберт е бил роден в Конго, но като дете се мести в ЮАР с родителите си.

Първо отидохме до Музеят за произхода на човека. Музеят работи всеки ден от 9:00 до 16:00 ч.. а входната такса е R125 = 13 лв. Музей, посветен на теорията на еволюцията. Много интересно бе направен. Имаше реплики на кости и черепи на австралопитекти уж и Хомо Наледи. Жалко, че не вярвам ни най-малко в тази теория. За моя не толкова приятна изненада, турът включваше разходка с лодка в една супер тъмна пещера, където пускаха ужасно силни и страшни звуци, с което идеята бе да пресъздадат живота на първите пещерни хора. Честно, не бях подготвена за това. Най-гадното бе, че бях сама на лодката. Беше толкова страшно!

НЯКОИ ИНТЕРЕСНИ, НО И ТЪЖНИ ФАКТИ

1. В средата на 19 век човек е имал нужда само от 18 литра/ден, докато през 21 век той има нужда от 160 литра/ден.
2. В подсахарска Африка съотношението на деца, завършващи училище е 8:1 в полза на момчетата за сметка на момичетата.
3. Продължителността на живота е 76г. за Северна Америка и 51г. за Африка.
4. Над 1 млн. хора умират от малария всяка година. 80% са от държавите в подсахарска Африка.
5. Над 2 млн. хора умират от туберколоза всяка година в света.
6. Държавите при които хората над 15г. могат да четат и пишат:

ЮАР – 86%
Ботсвана – 80%
Уганда – 70%
Руанда – 70%
Нигерия – 68%
Лаос – 66%
Индия – 60%
Египет – 58%
Мароко – 52%
Мали – 46%
Ирак – 40%
Сомалия – 38%
Афганистан – 36%
Сиера Леоне – 30%

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и приключения!

КУЛТУРНО СЕЛИЩЕ LESSEDI

След това Алберт ме закара до Културно селище Леседи, където живеят представители на 5-те най-големи племена от ЮАР – Зулу, Кхоса, Басото, Ндбеле и Педи. Виж повече ТУК. Има организирани турове, включени в цената, които са от 11:30 до 13:30 и от 16:30 до 18:30ч. По време на тези турове се минава последователно през всичките 5 племена като всяко едно от тях показва типични за племето традиции, обичаи, обноски, поздрави на местен език, начин на живот, облекло. Накрая турът завършва с програма с амфитеатърът с много музика и танци.

Културно селище Lessedi бе мястото, на което свирих африкански ритми на ударни, мелих брашно с камък, държах традиционно племенно копие. При едно от тях всеки, който иска да влезе в селото трябва да поздрави пазачът с правилният поздрав и ако той го одобри, тогава извиква кралят на племето и той идва да поздрави госта. При някои от племената мъж може да се ожени за жена, ако даде за нея 11 крави, в друго племе – 12 крави, а в трето – 2 коня. Омъжените жени се обличат с дрехи под коляното и трябва да носят непрекснато голяма тежка шапка. Ако я свалят, дори по време на сън, това значело развод. Същата тази жена е трябвало да спи на дървено много ниско столче като възглавница, на което мъжът й седял през деня. На местата за племенни срещи било позволено само на мъжете да присъстват. В центъра на едно от племената имаше кръстообразно огнище. Каква била идеята: когато жената започне да готви на огън, но посоката на вятърът се смени, тя да може да прехвърли въглените и готвещата се храна от другия край, където е по-удачно. По този начин жената няма оправдание да не готви. От жените във всички племена се е очаквало да чистят и готвят, докато мъжете е трябвало да носят животни за храна, да воюват и да защитават домовете и племето си. В къщите мъжете стоели на дървени трупчета, а жените на постелки на земята. Нелсън Мандела принадлежал към племето Кхоса. Официално програмата завърши с много шумно представление, включващо викове, песни и танци. Толкова енергия на едно място, толкова силно тупане, толкова военно излъчване. Военната сила на африканските племена.

В Леседи има тематичен ресторант с традиционни африкански ястия и прекрасно обрисувани с различни племенни мотиви стени. Храненето е на блок маса срещу определена такса. Там за първи път опитах месо от антилопа. Други специалитети, които се предлагат понякога (не всеки ден) са месо от крокодил, калахарско агнешко и риба от Мозамбик.