Пътуване до ЮАР и Мозамбик: Аз и децата на Африка

Целия маршрут на пътуването до ЮАР и Мозамбик, както полезни съвети, разходи и изводи може да прочетете ТУК.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> МИСИОНЕРСКА БАЗА В МАПУТО

В КАКВО СЕ ВКЛЮЧИХ АЗ?

Ден 1:

– Свободно време с децата до 3-4г. Беше време за прегръдки и нападение на телефона и go pro-то ми с опасност за живота им – разбирай целите бяха в пясък и множество малки ръчички едновременно натискаха всички възможни бутони.

– Свободно време с бебетата. Време за прегръдки и приспивни песни.

– Вечеря с децата. По принцип обядът и вечерята е ориз със зеленчуци и сос. Закуската е хляб (тип багета) + чай. За рожденни дни и празници има и торта. Оризът за вечеря беше вкусен, но стомахът ми нещо не го хареса и на следващата сутрин имах болки в стомаха, които бързо отминаха с пробиотик, който си носех от България.

– Младежка вечер с по-големите от пансиона (над 11-12 г.). Говореше Кърлсон за това, че трябва да вярваме, че Бог е близо и е винаги с нас. Аз се включих с примера за облаците и слънцето. Също и за това, че всеки един е много специален.

Ден 2:

– Сутрешно ходатайстване. Какво значи това? По-големите ученици от пансиона се събират към 7:00ч. сутринта (преди училище) в залата за молитва и там в продължение на около 30-40 минути има песни, танци, кратко послание от някой от мисионерите и молитва. Посланието този ден бе да помагаме на своите приятели, които са в нужда.

– Пазаруване. По график има организирано ходене с буса на организацията 2 пъти седмично. Заедно с 3 други мисионера (Сара, Ерика и Емануил) и шофьорът Алекс се предвижихме до един много голям хипермаркет в Мапуто. Въпреки че храната с децата и стаята ми бяха безплатни, беше много препоръчително за посетителите да осигурят тоалетна хартия, кухненска хартия, веро, торбички за боклук и други консумативи, които така или иначе си върят. Поради задръстванията по пътя общо взето пътувахме 1 час на отиване, 1 час на връщане и имахме около час за пазаруване. В магазина цените бяха една идея по-ниски от тези в България; плодовете и хляба бе евтин, а тоалетната хартия – скъпа.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и приключения!

– Организирана активност с момичетата (6-18г.) – оцветявахме картини с цветен пясък, които носех от България, а след това имаше време за много танци и песни. През това време ми направи огромно впечатление как едно момиченце имаше няколко пакета с лакомства от типа на „Кубети“ и как то раздаде едно по едно на всички деца, така че те да имат равно количество от вкусотийките, а всички деца стояха търпеливо и изчкаваха да свърши раздаването.

– Вечерно събрание с момичетата. Наблюдавах отстрани. Сара (мисионерка от Канада) сподели послание за плодовете на Духа.

Ден 3:

– Организирана активност с малките момчета от предучилищна възраст – правене на гривни с техните имена. По-късно Шарлот, една от мисионерките, сподели, че децата са дали отзив, че много им е харесало заниманието.

– Наблюдавах как снимат децата за сайта Stop for the Оne – дъщерна организация за спонсориране на обучението и разходите

– Свободно време следобед с повечето деца и мисионери на игралната площадка. Време за приказки, снимки, смях. Беше празничен и неучебен ден – 1 Май.

– Пазаруване от крафт магазина в базата на ръчно изработени от момичетата неща, защото те се обучават за шивачки. Измежду нещата, които купих бе малка чантичка, изработена от момиче на има Хорнезия, книга на Хейди Бейкър и друга на африкански мисионер; фирмена тениска на Iris Ministries, гирлянди за глава.

– Предадох най-накрая куфара с дарения в стаята с дарения, където разпределиха нещата по възраст и пол и изпразниха куфара за някакво момче, което скоро щяло да напуска базата, защото вече е голямо и завършва училище.

– Вечер за домашни групи – всеки пансион сам организира песни и тема. Тази вечер реших да не участвам в никоя група, въпреки че бях поканена при момичетата, но за сметка на това слушах инкогнито песните, които идваха от момичешкото общежитие, с което ни делеше само една тухлена ограда.

Ден 4:

– Наблюдавах с интерес празничната програма, която се случваше в църковната сграда по повод краят на първия срок и след това щяха на учениците им предстоеше 2 седмици ваканция. Сред децата фокусирах няколко негърчета-албиноси – бели с руса коса. Запазен трик на учителите за привличане на вниманието, когато децата се разсеят, бе някой от учителите да запее популярната песен „Ако си щастлив.., пляскай с мен“ и всички деца започваха да отговарят.

– Участвах в хваление в пансиона за деца със СОП. Стори ми се безкрайно, тъй като едно от по-големите деца там, което не бе толкова увредено и можеше да пее и говори, задаваше песен след песен след песен 🙂 Жените, които обгрижват тези децата, бяха изключително мили и усмихнати.

– Запознанство със Стийв Лазар – той тъкмо бе дошъл на посещение от Австралия в базата в Зимпето, имаше РД и разнасяха торта напред-назад.

– Трансфер с шофьора Алекс обратно към летището в Мапуто, за следващият ми полет към Кейптаун.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

– Децата знаят да цитират не малко библейски стихове, множество християнски африкански песни. Обичат да прекарват време с мисионерите в разговори, песни, организирани занимания, плетене на прически. Единици са тези, които търсят да им дадеш сладко и то по нахален начин.

– Повечето деца поздравяват, когато минеш покрай тях и са научени на дисциплина. Важен урок, който ми показаха момичетата е как, когато едно от тях има нещо, което другите нямат, събира приятелите си и разделя количеството по равно. Имам го документирано на видео.

– Любимото нещо на децата от базата що се отнася до мен, им беше моят телефон – да ги снимам, да си правим селфита, да се „караме“ коя снимка трябва да изтрия и защо, а пък аз не искам. 🙂

– Африканските деца обожават да пеят. Само им задай тон на позната песен и почват и трудно спират. По няколко пъти на ден хвалебни песни огласявахя базата. Както споменах по-горе, през последната вечер всеки пансион имаше т.н. домашна група. Мисионерите имаха своя отделна група. Стоейки сама на пейката пред стаята, се започна едно силно и мощно пеене от пансиона на момичетата, който се намираше отвъд стената отсреща. Дори ги снимах инкогнито през стената.

– Въпреки че децата са облечени и имат с какво да се хранят, базата е без екстри и има недостиг на играчки особено за по-малките деца. Основно си играят с играчки за пясък, топки. Единствено пансиона за деца със СОП бе много цветен и оборудван, в сравнение с другите помещения.

– Мисионерите бяха 100% бели, а персоналът, който обгрижва децата денонощно – 100% мозамбикчани. Половината от персоналът не знаеше никакъв английски и беше почти невъзможно да се комуникира с тях. Вероятно заради това ми се сториха малко „дръпнати“ – не търсеха контакт и избягваха такъв.

– Най-голямо предизвикателство по време на престоя ми в Зимпето бе езикът. Масово децата и персоналът говореше само португалски и никакъв английски, а аз знам английски и 5 думи на португалски. От време на време използвах с децата приложението на Google Translate за разговор и донякъде се случваха нещата.

– Времето беше осезаемо по-топло от ЮАР. Комари имаше целодневно.

С някои деца станах малко по-близка: Хортензия (купих си чантичка, изработена от нея), Мелтон (момчето все се шегуваше с мен, докато му запомня името), малкия Херик, с който нанизвахме гривничка с неговото име.

На четвъртия ден шофьорът Алекс ме закара до летището за следващият ми полет от Мапуто до Кейптаун. Терминалът бе много постен от към места за хранене, а сувенирните магазини бяха „леко“ прекалили с надценката – 5$ за магнит! Имаше и такива по 15$ ръчна изработка! Полетът бе отново с малките самолети на LAM – 2 редици с по 2 седалки. Самолетът излетя в 17:55ч. и кацна в Кейптаун в 20:40ч. точно по разписание.