Пътепис за Париж
ПАРИЖ 8-13 ЮЛИ 2010 г.
Самолетните билети до Париж купихме по време на една от първите промоции на Wizz Air, когато всички билети бяха с 20% отстъпка. Цената на двупосочният билет бе 70 лв./човек или 140 лв. общо за двамата.
В Париж разгледахме всички възможни забележителности в продължение на 5 дни и буквално се скапахме от ходене от едно място на друго. На мен си ми беше добре, но Симеон може много да ви се оплаква за моите издевателства върху него в стил „Хайде да разгледаме това, онова, да влезем тук и там.“ 🙂
ПЪРВИ ДЕН
Полети –> Настаняване –-> Сакре Кьор –> Мулен Руж
През този ден пътувахме от София до Париж Буве, после с автобус 100 км. от Буве до центъра на Париж и накрая с метро от центъра на Париж до хотела ни, който се казваше Hipotel. Цената за 5 нощувки за двамата беше 180 евро за двойна стая с обща баня и тоалетна – това бе най-евтината възможност за настаняване в Париж в сайта booking.com Намираше се в 10-ти квартал „Canal St. Martin“ и в него живееха предимно негри и араби. Чак се чудехме дали не сме объркали нещо дестинацията. 🙂 Намирахме се буквално в гетото на Париж и не се чувствахме особено в безопасност, особено късно вечер, когато се прибирахме от някоя забележителност.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Париж. Виж ТУК!
Хотелът беше доста отдалечен от центъра, но имахме метроспирка наблизо и с метрото стигахме навсякъде много бързо. За 5 дни си взех возенето на метро за година напред. 🙂 Като оставим квартала на една страна, хотелът от друга страна беше също много зле. Стаята ни беше твърде малка като размер и нямаше нито един свястен шкаф или гардероб, където да си сложим багажа. Така или иначе по цял ден се скъсахме да обикаляме и в хотела се прибирахме единствено колкото да спим, тъй че го преживяхме 🙂
След като се настанихме се запътихме към бялата базилика Сакре кьор като междувременно минахме край известното кабаре Мулен Руж. Тези две забележителности ни се падаха горе-долу близо до хотела и решихме, че първия ден е най-подходящото време да ги посетим. Базиликата Сакре Кьор е една от най-красивите базилики в света, а нейното име буквално се превежда „Свято сърце“. Оттам се разкрива красива гледка към Париж и Айфеловата кула.
ВТОРИ ДЕН
Опера –> Исторически музей –> Нотр Дам –-> Лувъра –> Шанс-Елизе –> Триумфалната Арка
През втория ден изминахме поне 20 км пеша или това беше Денят на ходенето пеша :). Първо отидохме с метрото до Операта, после влязохме в Историческия музей, където останахме впечатлени от костите и скелетите на истински динозаври. Района около Историческия музей е много приятен, защото там има Ботаническа градина, както и малък зоопарк. След това посетихме катедралата Нотр Дам ( Превежда се Света Богородица ), която е с безплатен вход и естествено много дълга опашка от желаещи туристи пред входа. Вътре атмосферата в катедралата много ми хареса.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
След това се насочихме към Лувъра. Пред него имаше разни фонтани, където видяхме другите туристи как си бяха топнали краката във водата. За да не останем и ние по-назад, айде и ние във фонтана 🙂 Беше много освежаващо и разхлаждащо в горещия юлски ден.
Интересно, но пред входа на Лувъра нямаше голяма опашка. Тъй като бях под 26 години и гражданка на държава-членка на ЕС, входът на редица забележителности в Париж беше напълно безплатен за мен, включително Лувъра, Версайския Дворец и Музея на Музиката в Парк La Vilette.
Лувърът се оказа много по-голям, отколкото си го представях. Вътре разглеждахме и се мотахме минимум 3 часа и пак сме разгледали сигурно по-малко от половината. Много разочаровани бяхме от факта, че всички надписи на картините бяха на френски и нямаше нищо на английски. Естествено нямаше как да подминем популярната картина с Мона Лиза, но не беше нещо кой знае какво… Специално тази картина се намираше в отделно помещение, беше оградена и никой не можеше да се докосне до нея. Имаше доста посетители и беше голямо блъскане докато си направиш що годе читава снимка с Мона Лиза. Друг е въпросът дали изложената картина с Мона Лиза е била оригиналната или копие…
След като ни омръзнаха да гледаме статуи, бюстове, картини, голи богове и богини, решихме, че е време да излизаме и се насочихме директно към Триумфалната арка. За да стигнем до нея обче трябваше да изминем целия популярен булевард Шанз-Елизе. Половината булевард беше ограден с трибуни по случай наближаващия Национален празник на Франция – 14.07. Накрая страшно каталясали стигнахме до Триумфалната арка и поради умората не й отделихме повече от 10 минути. Дори батерията на фотоапарата ни се беше изтощила.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
ТРЕТИ ДЕН
Катакомби –> Версайския дворец –> Айфеловата кула
Следващият ден беше Денят на чакането :). Още рано сутринта отидохме до Парижките катакомби – мястото, където можеш да видиш останките на над 6 милиона хора, покосени от чумата през 18 век. Поради липса на място на гробищата и опастност от зараза, местните започнали да протестират и в крайна сметка било взето решение телата да се събират в каменна кариера под града. Като човек, който въобще не харесва страшни филми, мога смело да заявя, че катакомбите не бяха толкова страшни.
Още с отиването ни там, заварихме опашка от поне 30-40 човека, като трябва да се има предвид, че вътре се пуска определена бройка хора. Влиза се от един вход, а се излиза от друго място. След входа, започнахме да слизаме по една въртелива стръмна стълбичка 25 метра под земята и после тръгнахме да вървим по разни тъмни, тесни и ниски тунели. Бяхме доста подплашени и се спирахме преди всеки завой да се огледаме да не би да някой скелет да изскочи от някъде :), но всъщност когато стигнахме до самите кости не беше чак толкова страшно. Костите бяха много добре подредени – примерно само черепи, само ръце, само крака и липсваха цели скелети. Вътре беше доста хладно и много влажно. От тавана се стичаше вода.
След катакомбите отидохме до Gare d’Austerlits, където се качихме на влак RER C5 до гарата на град Версай. Там повървяхме малко пеша и стигнахме до едноименния дворец. Такава опашка не бях виждала! Много, много дълга – чакахме поне още 1 час. Най-кофтито беше, че там и за тоалетната имаше поне двайсетина човека опашка, а аз продължавах да си бъда бременна и също толкова ми се ходеше до WC, както при предното ни пътуване до Венеция с малкото уточнение, чена много места в Париж имаше напълно безплатни обществени тоалетни и то доста добре поддържани – при тях след всеки клиент автоматично се миеше пода, тоалетната и се дезинфекцираше.
Версайският дворец не ми направи почти никакво впечатление. Безброй много големи зали и стаи, приемни, спални, трапезарии и пр. Както се очакваше беше голям тъпканак. Има голяма и красива градина към двореца.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Париж. Виж ТУК!
След него се върнахме в Париж и отидохме до емблемата на града – Айфеловата кула. Eстествено опашка от около 200 човека преди нас нямаше как да ни откаже – все някога щяхме да се качим, колкото и време да ни отнеме 🙂 Имаше също толкова дълги опашки пред всеки от 4-те входа до краката на Кулата.
И така, след незнам колко чакане, с билети в ръка, започнахме ентусиазирано катеренето нагоре по 324-метровата кула. Между първия и втория етаж използвахме стълбите, защото така бе по-евтино, а до третия етаж (върха) се стига така или иначе с асансьор – там няма стълби, само аварийни стълби за спешни случаи. Горкият Саймън много го беше страх от тази кула, тъй като той има проблем с вестибуларния апарат и го е страх от височини. Като започнахме да се качваме с асансьора даже и мен ме хвана шубето. 🙂
На върха беше страшна навалица. Много народ, много фотоапарати. Цял Париж бе в краката ни. Имахме гледка навскяъде. Вижаше се Триумфалната арка, Сакре Кьор, района около Лувъра и т.н. От единия край кулата имаше фонтани, до които се подготвяше сцената за някакъв концерт.
Слязохме от кулата и седнахме на тревата в големия парк точно в подножието на Айфеловата кула. Останахме доста неприятно изненадани от обстановката там – много пушачи, пушещи кой зане какво; носеше се миризмата на марихуана; хора, които си пийваха; негри, които постоянно ти пробутваха я ключодтържатели с Айфеловата кула, я алкохол, я разни светещи гривни или светещи джаджи, които се хвърлят към небето и се връщат обратно при тебе.
Докато се усетим и вече беше станало 24:00ч, полунощ. Забързахме се, за да не изпуснем метрото към хотела ни. Тъкмо си тръгвахме и пуснаха светлинното шоу. Цялата Айфелова кула се оцвети в различни ярки цветове, които танцуваха заедно с музиката. Беше много хубаво и романтично да седим на тревата, гледайки светещата кула и слушайки музиката, идваща от някоя китара наблизо. Жалко, че не можахме да останем повече.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
Hillsong Paris –> Музея на музиката –> Музея на Икономиката и Науката
Този ден отидохме до църква Hillsong Париж. Пристигнахме на посоченият в сайта им адрес, но се оказа, че това е старият им адрес и ни упътиха към новия, който се намираше на съседната улица. Събранията се провеждаха в някакъв театър. Имаха две служби в неделя – от 11 и от 13 часа. Църквата се състоеше от 80% младежи и тинейджъри и 20% по-възрастни. Пееха се песни както на английски, така и на френски. Проповядваше се изцяло на английски, но в същото време имаше преводач на френски. Един човек дойде и се запозна с нас. Като цяло църквата не се различава особено от нашите в България, с изключение на високия процент младежи. Вътре в залата беше изключително тъмно. Единствените включени лампи и прожектори бяха на сцената.
После отидохме до Музея на музиката, където влязох само аз. Беше ми страшно интересно в този музей 🙂 Може би беше най-интересното нещо, което видях в Париж. Имаше всякакви музикални инструменти от 15-ти век до ден днешен. Видях пиана и флейти от 1500-та година. Направих страшно много снимки и бавих поне час и половина. След това заедно отидохме до Музея на Икономиката и Науката, където имаше много интересни неща, експерименти, хеликоптер, подводница и др. Двата музея се намират в парк La Vilette в североизточния край на Париж, където също така са разположени и други музеи, сцена на открито, детски площадки.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
ПЕТИ ДЕН
Пантеона –> Сорбонския университет –> Парижката обсерватория –> Люксембургската градина
Последния ден в Париж прекарахме по лежерно. Повечето време бяхме в хотела и за малко отидохме до Латинския квартал, за да разгледаме Пантеона, Сорбонския университет, Парижката обсерватория и Люксембургската градина, която междувременно се оказа много красива.
Пантеонът е гробница, в която са погребани много известни личности включително Волтер, Жан-Жак Руси, Виктор Юго, Луи Брайл, Александър Дюма и др. Него разгледахме само отвън, както и Парижката обсверватория, която междувременно е най-старата действаща обсверватория в света.
В Париж, за разлика от Венеция, пазарувахме храна и вода от един много евтин супермаркет до хотела ни. Тъй като нямахме хладилник в иначе „тризвездната“ ни хотелска стая трябваше да си купуваме неща с по-дълъг срок на годност – например консерви, хляб, течен шоколад и други.
Впечатлението ми за Париж, е че е наистина много мръсен град. Само около забележителностите е чисто, навсякъде другаде беше много неприятно и мирише на боклук. Като атмосфера също не успя да ме грабне.
РАЗХОДИ ЗА ДВАМА:
Самолетни билети София – Париж – София – 140 лв.
5 нощувки в хотел Hipotel – 180 евро – 360 лв.
Вход за Айфеловата кула – 24 евро
Вход за Версайския дворец – 20 евро ( 1 билет, другия бе безплатен за под 26г. )
Вход за Катакомбите – 12 евро
Вход за Лувъра – 10 евро ( 1 билет, другия бе безплатен под 26 г. )
Забележителности, храна и транспорт – метро, автобус от/до летището, RER – 500 лв.
ОБЩО: 1000 лв.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
