Истинско приключение с автобус и ТРЕКИНГ из ХИМАЛАИТЕ

06.02.202428.02.2024 travelworld195 ACAP, Jomsom, TIMS, АВТОБУС, АЗИЯ, АНАПУРНА, БЕНИ, ДЖОМСОМ, ЕКСКУРЗИЯ, КАГБЕНИ, КАТМАНДУ, МУСТАНГ, НЕПАЛ, планински, ПОКХАРА, ПРЕХОД, ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ПЪТЕПИС, ПЪТУВАНЕ, Пътуване до АЗИЯ, ПЪТУВАНЕ ДО НЕПАЛ, Пътуване до ХИМАЛАИТЕ, Трекинг, Трекинг в АНАПУРНА, Трекинг в НЕПАЛ, Трекинг из ХИМАЛАИТЕ, Хималаи Непал, як

ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ В НЕПАЛ – вижте ТУК.

Какво е 300 км. да ги минеш за цели 21 часа в непалски междуградски автобус, да ядеш стек от животното як, какво е да се намираш в центъра на Непалските Хималаи, заобиколен от едни от най-високите върхове в света и какво е да прелетиш над тях с малко самолетче – четете в следващия пътепис за Непал.

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВИЯ ПЪТЕПИС ЗА НЕПАЛ: КАТМАНДУ – ВИЖТЕ ТУК

Най-популярното нещо, което може да правите в Непал е планински преход из Хималаите или т.н. трекинг. Непал е една от топ дестинациите за такъв вид дейност и много от туристите посещават страната единствено с тази цел.

Дълго обмислях какъв да е нашия трекинг впредвид краткото време, с което разполагахме. Можехме да отделим най-много седем дни. Вариантите не бяха много и най-препоръчваният кратък трекинг тръгваше от Покхара и стигаше до връх Poonhill, откъдето щеше да се открие панорамна гледка към 3-те осемхилядници в регион Анапурна.

Наше желание обаче беше не просто да сме отстрани и да гледаме панорамно планината, а да отидем вътре в самата планина. Да видим селския автентичен начин на живот на типичните непалци.

–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Покара. Виж ТУК!

Окончателният вариант на нашия трекинг изглеждаше така:

Ден 1 и Ден 2: Директен автобус от Катманду до град Джомсом в област Мустанг и оттам трекинг до селцето Кагбени.

Ден 3: На следващия ден от Кагбени трекинг до храма в Мактанах – един от най-известните и важни центрове на поклонение в хиндуизма и будизма и обратно.

Ден 4: С автобус обратно от Джомсом до Татопани, за да си спестим ходене по пътя

Ден 5 – Ден 7 – Стандартния Poonhill Trek до Покхара

Този маршрут искахме да го направим напълно индивидуално, без агенция и без гид. За целта, докато бяхме в Катманду, отидохме до Nepal Tourism Board и си изкарахме два вида пермити ( разрешителни ), без които нямахме право да правим трек из хималайските планини. Единия беше ACAP (Annapurna Conservation Area Permit), който ни даваше достъп до планината Aнапурн. Този пермит може да изкарате в Nepal Touris Board както в Катманду, така и в Покара и струва 2000 рупии/човек ( 20 usd ). Имайте предвид, че това са държавни институции и работят от Понеделник до Петък и са с нормално работно време. Другият необходим пермит беше TIMS (Trekkers’ Information Management Systems), който служи за проследяване на трекърите и в случай на нужда – тяхното издирване и подпомагане. Него може да си изкарате от всеки Tourist Service Center (работно време 10 – 16ч. всеки ден ) или евентуално от TAAN (Treking Agencies Association of Nepal ). Отново струва 2000 рупии/човек. За двете разрешителни е необходимо да се носят общо четири снимки. Не се безпокойте, ако не носите снимки, защото може да ви снимат на място безплатно. При попълването на заявленията ще трябва да се впишат паспортните данни и дните и маршрута на трека, както и дали сте решили да бъдете с агенция, само с гид или напълно индивидуално. По принцип, ако сте с организиран тур, няма нужда да се разкарвате до Nepal Toursm Board за пермити, защото агенцията ви ще организирта всичко това и ще ги изкара вместо вас.

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

И така, имахме вече пермитите подръка, имахме и измислен маршрут, който искахме да минем и дойде денят, в който да се качим на директния автобус от Катманду до Джомсом. Много малко информация имаше в интернет за такъв директен автобус, но накрая намерих агенция (Nepal Kailash Trekking), която предлагаше точно такъв на цена 1800 рупи, което е около 18 долара/човек. Продължителността на пътуването беше 17 часа. Билетите за автобуса купихме по телефона като се обадихме на агенцията и малко след това ни ги донесоха в хотела.

Автобусът за Jomsom тръгваше от Balaju New Station в Катманду. Разстоянието от хотела ни до автогарата не бе голямо и затова го минахме пеша. По пътя видяхме гетото на Катманду и отново много, много прахоляк навсякъде. Усещаше се дори миризмата на прахта. Пристигнахме на автогарата доста рано и докато изчаквахме купихме силата от една закусвалня типичното за Непал МО-МО, но на бройка. Като питахме колко струва човекът казах тихо “fifty” ( 50 на анг.ез ). Ние взехме две бройки и дадохме 100 рупи. Продавачът малко се позачуди дали да ни връща. Накрая ни върна 70 и всичко беше ОК. Много често из Непал обичаха да цакат туристите като вместо fifteen казват fifty.

Aвтобусът беше весело-екзотично-шарен отвън. Отвътре беше чист и приятна миризма. Разполагаше с около 24 места като отпред при шофьора имаше още поне четири-пет места. Автобусът не разполагаше с багажник. Затова всички по-големи товари се качваха отгоре на покрива. Имаше стълба, по която кондукторът се качваше и пренасяше багажите. След като всички товари бяха качени, той сложи отгоре едно непромокаемо покривало, завърза го от всички страни и потеглихме.

Цялото пътуване в този автобус се оказа едно невероятно преживяване, което е веднъж в живота. Никога не бихме го повторили, но пък и нямаше да усетим толкова добре атмосферата и живота в Непал, ако не беше това пътуване. Беше изключително интересно и се почувствахме като истински непалци. Пътуването трябваше да продължи 17 часа по график, но реално продължи 21 часа!

Още при излизането от Катманду минахме през някои от крайните квартали, за да заберем още пътници. Всичко ставаше много бавно и спокойно, поне за непалците – те са свикнали. Всеки път изчаквахме по около 10-15 минути, докато дойде пътникът и докато му се провери билета и качи багажа горе и минало времето…По пътя на някои от спирките се качваха и хора отвън вътре, за да ни продават чипсове, шалове и други подобни неща. Също така имаше хора, които продаваха отново същите неща през прозорците на автобуса.

Маршрутът на автобуса беше следния: Катманду-Покхара-Бени-Татопани-Марфа-Джомсом. Това бяха и официално признаците спирки. Друг е въпроса, че спирахме минимум още 200 пъти, за да се качват и слизат пътници, пиш паузи, смяна на спукана гума и много други причини.

Пътят Катманду-Покхара се води най-добрият път в страната и непалците го наричат магистрала. Потеглихме от автогарата в Катманду в 15 часа следобяд и първите три часа от пътуването въобще не разбрахме, че това трябва да е магистрала, тъй като Катманду се оказа огромен град и има множество малки градчета, свързани с него. Затова първите три часа минавахме само през населени места.

Едва след това се качихме по т.н. „магистрала“, която представляваше просто еднолентов път с може би наистина най хубавия асфалт в страната ( може би просто защото на други места той липстваше напълно) Движението беше натоварено, имаше много товарни автомобили, което не позволяваше бързо каране по „магистралата“.

Атмосферата в автобуса беше много интересна. Ние бяхме единствените бели вътре. Имаше още двама туристи – будистки монаси, всички останали бяха типични непалци. За 21 часа пътуване само 6 часа бяха в тишината. През останалото време слушахме типична непалско-индийска музика и гледахме местната Планета ТВ. Нещо, което ми направи впечатление и че моделът за жена в Непал е малко по-закръглен, отколкото в Западните страни.

В Интернет, още преди пътуването, бях чела, че има опасност от ограбване в нощните автобуси в Непал. Когато се стъмнило, шофьорът спидал и качвал някакви типове, които сядали по средата на пътеката и когато изпозаспят пътниците, те пребърквали чантите, джобовете и багажите им и след това си слизали съвсем необезпокоявани, без никой нищо да разбере. И така… както ние си пътувахме, взе че почна да се стъмнява и шофьорът взе че почна да качва някакви пътници, които пък от своя страна почнаха да сядат точно по средата на пътеката. Всичко вървеше точно по сценария, който бях чел предварително в Интернет. Ние като отговорни туристи и подозрителни към всеки и всичко българи, държахме целия си багаж при нас в ръцете и в краката си, така че шансът да бъдем ограбени беше нищожен. В крайна сметка нямахме никакъв проблем с тези пътници, които се качиха в последствие по-тъмно. Нямаше ограбени хора, просто в автобуса стана „малко“ тясно, тъй като пътеката беше заета и от хора, и от техния багаж.

В Покхара пристигнахме след осем часа и половина каране или в 23:30 ч. Аз лично бях толкова изтощена от музиката и от съмнителните хора, които се качваха и слизаха от автобуса, че бях готова да сляза и да променим плановете си за следващите дни. Саймън обаче ме спря и продължихме.

Бях чела също, че пътя до Бени се водел, че е хубав шосеен път, но, Боже, ако това е хубав път, то аз съм коза…!!! Оказа се, че пътят е осеян с дупки, даже на моменти карахме по камъни, по чакъл, черен път, дори на тази отсечка от маршрута СПУКАХМЕ ГУМА в 1 през нощта! Отне около един час на момчетата да я сменят, което ни забави още.

Mеждувременно да спомена, че персоналът на автобуса се състоеше не само от шофьор и кондуктор, а от шофьор + 2-3 момчета, които помагаха където и когато е необходимо – при смяна на гума, за качването и свалянето на багажите от покрива, както и по-късно щяха да помагат за преместването на паднали камъни по пътя за Jomsom

Много се притеснявахме за този дълъг автобусен преход, дали и къде ще спираме за да ходим до тоалетна, но наистина се оказа че няма проблем и шофьорът спираше на всеки три-четири часа за пиш-пауза 🙂 Като даже имаше на три места по маршрута и къде да седнем да хапнем на спокойствие. Да ама, всичко готвено беше пригтовено като за тях си – ЛЮТО и нашите изнежени европейски небца не издържаха на вкуса и си останахме гладни.

Останалият път от Бени до Jomsom беше минат като по чудо. Пътят представляваше смесица от камъни, чакъл, пръст и огромно количество прах. Отиваме в планината, за да избягаме от прахоляка на столицата Катманду, а се оказа, че Хималаите са много скалисти планини и навсякъде има прахоляк. Пътят до Джомсом минаваше през изключително високи и страшни необезопасени пътища. За целия маршрут средната скорост на движение беше 50 км в час, докато като почнахме да изкачваме Хималаите тя падна до 5 до 10 км в час. Много пъти момчетата от автобуса слизаха да преместват паднали камъни от пътя. Също така по пътя видяхме и горски пожар. Не стига, че хималайските планини са почти без каква да е растителност, а и сега и този пожар щеше съвсем да я унищожи. Планинските селца, през които минавахме, бяха много малки и изглеждаха много обикновени.

Няколко пъти прекосихме река с автобуса!

Ама не по мост, а така – през самата река в буквалния смисъл на думата 🙂

Пътя за Джомсом върви успоредно с една река и на няколко пъти автобусът ни минаваше пряко през самата река офроуд.

Честно казано не смятах, че ще мога да издържа 21 часа седнала на едно място, но най-накрая пристигнахме в Джомсом. Като се огледахме, видяхме, че бяхме отвсякъде заобиколени от високи планини, а в далечината се виждаха и още по-високи бели върхове – тези на 8-хилядниците.

Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.

От покрива на автобуса почнаха да се свалят котлони, плочки за баня, юргани и всякакви други неща, които хората пренасяха със себе си.

Първото нещо, което видяхме, като тръгнахме по пътя, бе ACAP офис, където регистрирахме влизането си в планината Анапурна и отбелязахме Jomsom като входна точка на нашия маршрут. Oттам потеглихме към Кагбени. Пътя до там беше 10 км. като ние го минахме за около 3 часа. Джомсом и Кагбени се намират и на почти еднаква надморска височина – около 2800 метра. По пътя минахме напряко през две езера, които в момента бяха напълно сухи. Имаше шофьори на джипове и мотопеди, които също минаваха напряко. Предполагаме, че през мусонния сезон всичко това ще се покрие с вода.

Област Мустанг е много известна област в Непал и се дели на горен и долен Мустанг. Долен Мустанг е достъпен с пермитите, които ние си извадихме – ACAP и TIMS, докатоо горен Мустанг се води restricted area поради близостта си и границата с Тибет и за там е необходим друго разрешителни, което е доста по-скъпо и се смята на ден. Град Джомсoм, Кагбени и Мактинах са местата в Долен Мустанг, които бяхме планували да посетим.

Стигнахме до селцето Кагбени. До там обаче много се изморихме – дали е било от високата надморска височина, дали от дългия 21-часов абтобусен преход, но след дълъг размисъл преценихме, че не искаме да правим целия трекинг, който бяхме измислили и запланували. Затова решихме да нощуваме там и на следващия ден се върнем отново Джомсом и оттам каквото сабя покаже… J На следващия ден трябваше по план да ходим до известния храм в Мактинах, но тъй като разстоянието до там и обратно беше 16 км. + денивелация 1000 м., което ни се стори доста, а ние не бяхме подготвени – нито психически, нито физически, нито откъм багаж и екипировка. Друго нещо, което ни отказа бе студа или по скоро постоянния студ навсякъде. Там хората нямат климатици, а камини не палят, затова каквото е навън, такова е и вътре в самата стая. Единствено под завивките беше по-топло 🙂

Кагбени се оказа много интересно малко селце с типични каменни постройки и натурален начин на живот. Бях резервирала предварително през Booking.com хотел YacDonald’s с забележката, че в Booking.com трудно може да намерите места за настаняване в Анапурна и този хотел беше един от малкото възможни. Повечето трекъри си намират квартира за нощувка на място като пристигнат в оперделеното населено място.

Нашия хотел се оказа уникално цветно и уютно типично за този регион хотел. По под разбиране в менюто присъстваха всякакви ястия с як – стек от як, спагети с як, супа с як, омлет с як и прочие.

Настанихме се в стаята, взехме си по един горещ душ и легнахме да поспим за малко след дългия автобусен превод. Към 18ч. се събудихме, тъкмо се беше стъмнило, светнахме лампата и точно след 10 секунди токът спря! Оказа се, че в Хималаите всеки ден и сутрин, и вечер, има режим на тока. Също така в стаите не само в този хотел, но и по принцип на всички планински места за настаняване в стаите нямаше нито климатик, нито печка – нищо, с което да се стопли замръзнал човек…Спахме като че ли спим навън – при такива градуси. За щастие поне кухнята работеше, защото там хората готвеха на газ и поне нямаше да останем гладни. Премръзнали, поне ще хапнем, си викаме… Да, ама не! Цените там се оказаха тройни и четворни на нормалните цени, но нямахме избор.

Накрая си легнахме сгушени под няколко ката дебели юргани.

Малко полезна информация и съвети за хората, които плануват трекинг из Хималаите:

Предварително проверете какви разрешителни са ви необходими за мястото, където отивате и задължително си ги изкарайте. Имайте предвид, че ако ви хванат без пермит, ще трябва да си го изкарате на място на двойна цена.
Водата в Хималаите. Както се очаква и там, както навсякъде из Непал, чешмяната вода е замърсена и негодна за пиене. За съжаление водата в магазините струва поне четворно над нормалното. Затова ви остават следните 2 опции: или т.н. Safe Drinking Water Station, където срещу някаква определена сума ( 40-50 рупии ) може да си налеете пречистена с озон вода ИЛИ да си пречиствате сами водата с помощта на специални таблетки. Съветвам ви да си вземете таблетки на място от Непал, защото са в пъти по-евтини, отколкото ако ги закупите в БГ.
Вземете предвид височиннта болет! Това не е шега работа и понякога има фатални случаи! Бавно напредвайте във височина – не повече от 500 м. денивелация на ден. Пийте по 3 литра на ден, местните препоръчват „чеснова супа“. Ибягвайте алкохола и кофеина. Ако въпреки това се почувствате зле ( главоболия, повръщане, замаяност, липса на равновесие ) непременно отидете на по-ниска надморска височина.
Не пренебрегвайте термо дрехите и бельото. Оборудвате се с необходимата трекинг екипировка – раница, дрехи, обувки. В планината наистина е студено!
Не яжте, не пушете и не вдигайте шум покрай местните храмове и манастири. Винаги се събувайте, преди да влезнете в храм.
Когато се здрависвате, не подавайте ръка, а съберете двете ръце като за молитва и кажете “ Намасте“ – израз за поздрав на непалски.
Вземете със себе си копие на паспорта и копие на застраховката ви за пътуване.
Не разчитайте на Интернет в планината. Вземете хартиени карти и компас.
Когато някой ви подава нещо – вземето го с две ръце. Същото е и когато давате.
Не използвайте лявата си ръка ( Счита се за мръсна )
Винаги искайте разрешение, когато искате да снимате някого.
Мислете за екологията – не хвърляйте боклуци, батерии, найлонови торбички
Не яжте говеждо пред хиндуисти и будисти – за тях кравите са свещенни. Не носете кожа

На следвашата сутрин отново се събудихме в студ и мраз. Направихме си една сутрешна разходка из селцето, видяхме най-различен добитък – крави, овце, коне. Също така пред нас се изпъчи един овен, който явно изпълняваше ролята на куче-пазач пред една от къщите, защото стоеше неотлъчно дп вратата и не мърдаше. Също така най-накрая видяхме типичното за Мустанг и изобщо за високите Хималаи животно – як.

След това си направихме по едно закуско-обедно хапване в хотела като този път си поръчахме стек от як, който беше гарниран с картофки и зеленчуци. Место от як би трябвало да е доста жилаво и в предвид краткото време, за което ни приготвиха ястието (около 40 минути) предположихме, че месото е предварително сварено и запечатано в буркани, за да може след това по-лесно и бързо да се приготвя.

След това тръгнахме обратно за Джомсом. Предния ден беше слънчево и донякъде приятно времето. Този ден обаче беше облачно с прогноза за валежи и много силен неприятен насрещен вятър. До последно се чудехме как да прекараме оставащото ни време в Непал – дали да направим само Poonhill Trek, дали да хващаме автобуса директно до Покхара или в краен случай – самолет от Джомсом до Покхара. Накрая след действително дълъг размисъл се спряхме на последния вариант – да летим от Джомсом до Покхара. Намерихме офиса на Tara Airlines, където резервирахме две места и ни казаха, че ще платим на следващия ден след като се чекираме. Цената на самолетния билет беше 125 долара на човек за 20 минути полет.

Намерихме си едно местенце за спане в Джомсом, което нямаше нищо общо с предното, но пък и цената за нощувка и за храната беше буквално два пъти по-ниска. Отново в стаята нямаше нищо, с което да се стоплим. Саймън си взе 30-минутен горещ душ и след това веднага под чаршафите. Слава Богу, че имаше поне гореща вода, което беше много странно, защото като бяхме в Катманду, а и в Покхара после, имахме проблеми именно с горещата вода – в повечето случаи водата беше хладка, не гореща и трябваше да пускаме 20 минути да се оттича водата, за да може евентуално да дойде горещата вода. Докато бяхме в планината на 2800 метра веднага като врътнем кранчето на топлата вода и си потичаше горещата вода.

Цяла вечер не спахме, защото бяхме развълнувани за утрешния полет. За първи път щяхме да летим с толкова малък самолет и то над високи 8-хилядници. Следващата сутрин ни очакваше приятна изненада. Дъждът от предната вечер през нощта е бил преминал в сняг и сега всички върхове наоколо бяха заснежени и много красиви. Страхотен начин Хималаите да ни изпратят по живо по здраво!

Отидохме до т.н. летище, което беше много малко и не разполагаше със скенери за багаж и беше необходимо да изкараме почти целия си багаж за проверка. Също така се оказа, че не може да бъде осъществено плащане с карта там и затова взеха единия от паспортите ни като гаранция, че ще платим като пристигнем в Покхара. Самолетчето разполагаше с около 20 места и дори имаше стюардеса. След като се настанихме, тя мина и ни предлагаше от едно панерче да си вземем памук за ушите и бонбони против гадене при излитане. Аз и Саймън седнахме на най-предните седалки и имахме пряк зрителен контакт до пилотската кабина, която по никакъв начин не беше оградена от останалата част от самолета и виждахме всичко какво се случва в пилотската кабина.

И така… започна едно незабравимо преживяване! Самолетът запали двигателите и още тогава разбрахме, че ще е доста шумно по време на полета. Интересното е, че не разбрахме кога се отлепихме от земята, явно пилотите ни се оказаха много добри.

Над високите заснежени планини гледката от високо беше удивителна. Пред нас се изправи като стена няколко 8-хилядника, които трябваше да преодолеем и да прекосим отвъд тях. Наблюдавахме как малкото самолетче се надига все по-нависоко и по-нависоко, но все още беше ниско, а наближавахме все повече и повече върховете. В един момент пилотът направи лек завой наляво в нещо като долина, но беше отново на височината на върховете. Гледката да минеш от единия на другия край на върхове с височина над 8000 метра надморска височина, беше умопомрачителна! Много интересно вече как от единия край на осемхилядниците всичко беше покрито със сняг и бяло и изведнъж като минахме отвъд тях всичко стана зелено, оризови тераси, пасища, селца и т.н. Докато прекосявахме високите върхове попаднахме на някакво въздушно течение, където самолетът стана за няколко секунди неконтролируем. По-късно разбрахме, че всяка година имало по няколко фатални инцидента със самолети по точно тази линия – Джомсом-Покхара.

Когато самолетът почна да се снижава да се приготвя за кацане, аз нищичко не усетих. Факт е, че колкото по-малък е самолетът, толкова повече се усещат всякакви маневри и те са по-неприятни за пътуващите. За да запаметим невероятното преживяване аз правех снимки, а Симеон – видео на целия полет.

Кацането на пистата в Покхара беше повече от прекрасно. Слязохме, снимахме се със самолета за спомен и отидохме до офиса на Таrа Airlines да платим. Сле което ни очакваха 3 дни в най-туристически насоченият град в Непал – Покхара ( Pokhara ).

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС – ПОКАРА – НАЙ-ТУРИСТИЧЕСКОТО МЯСТО В НЕПАЛ

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: