Покара – туристическото място в Непал
ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ В НЕПАЛ – вижте ТУК.
Към предния пътепис за Непал – ИСТИНСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ С АВТОБУС и ТРЕКИНГ ИЗ ХИМАЛАИТЕ
След невероятното преживяване с малък самолет, за което може да прочетете в предния пътепис, се озовахме на летището в Покхара, откъдето тръгнахме да търсим хотела, който бяхме предварително резервирали. Хотелската ни стая се оказа обаче твърде мизерна според моите разбирания и много мръсна. Говорихме с хоста да анулираме резервацията, но от Booking.com бяха сложили такса от 8 долара за анулирането, която ние бяхме съгласни да платим вместо да спим при такива условия. Е, цената на тази квартира беше 13 лв./нощувка. След това за 20 лв./нощувка намерихме много по-приличен хотел Fewa Holiday INN. Настаниха ни на петия етаж в стая с балкон и гледка към Анапурна и трите 8-хилядници. Стаята разполагаше и с огромна спалня и климатик. За съжаление водата в банята не беше гореща, дори се наложи веднъж да се купем в друга стая, където имало гореща вода…
БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ при избора на хотел в НЕПАЛ!
Малко по-късно през този ден се събрахме с другите две момичета от компанията, които си бяха наели друго място за спане с изглед към езерото. Оказа се обаче че и при тях, и при нас хотелите много лъжат за снимките. Например при тях трябвало да има хубаво зелено дворче с райграс, а се оказа че е бетонирано и има лунапарк и, че хотелът им не разполага с никакъв двор.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Покхара е втория по големина град в Непал и е по-туристически насочен, отколкото Катманду. Това е и мястото, от което започват най-много на брой трекове. Градът предлага и активности като рафтинг, параглайдинг, полет с мини самолетче, каяк и много други неща.
Първата вечер си направихме разходка из централната улица, на която бяха разположени множество магазини, тур агенции и ресторанти. След това се отправихме към езерото, където щеше съвсем скоро да започне концерта на някаква местна група.
Разбрахме, че същата тази нощ щяло да се провежда някакъв фестивал на бог Шива и затова на много места из града бяха сложени големи клади с дървета и клони, които по-късно след залез слънце щяха местните да запалят. Този фестивал е хиндуистки и е единственият, който се провежда през нощта. Този ден, 13-ти Февруари, в Непал беше обявен за национален празник и неработен ден. Покрай езерото Фева имаше изградена алея с много приятни ресторантчета покрай нея. Ние седнахме в едно от тях и зачакахме да видим какво ще се случва с тези огнени клади. Накрая не видяхме нищо особено специално и ритуално, но нещото което правеха всички непалци е да вземат бамбукови пръчки, след това ги нагорещяват в огъня и ги удрят в земята като по този начин бамбуковата пръчка се чупи и се издава специфичен звук. Поверието гласи, че бог Шива е заспал и затова пукат пръчките, за да може да го събудят… По-късно разбрахме, че на този празник е позволена марихуаната. Затова и навсякъде по улиците миришеше на… и можехме да видим поставени много снопове с бамбукови пръчки.
Вечерта, както писах и по-горе, хапнахме в едно ресторантче покрай езерото. Там цените бяха типично туристически и например за четирима човека сметката беше 18 долара. За сравнение на обяд хапнахме в едно малко заведение тип бакалия във вътрешността на града, където живееха повече местни, отколкото туристи, и тогава отново четиримата хапнахме за пет долара!
На следващия ден програмата включваше основните забележителности Покара – World Peace Stupa, Devi’s Falls и Mahadev Cave. Сутринта си взехме лодка като тарифата за One way to Stupa беше 550 рупии с включени спасителни жилетки. Вариантите да се отиде до Ступата са два – или да се пресече езерото с лодка, както направихме ние, или да се хване рейс до там. Изключвам всякакви организирани екскурзии, защото то е толкова близо и лесно-достъпно, че няма нужда от такива.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Покара. Виж ТУК!
Лодкарят ни откара до другия край на езерото до подножието на хълма, на чийто връх се намираше Ступата. Изкачването трае 40 минути. Достъпът до Ступата е безплатен, като, както при всеки храм. е необходимо да си събуете обувките. Ступата представляваше храм в изключително красива снежнобяла сграда и от върха се откриваше невероятна гледка към цялото езеро и Покхара. Едва тогава си дадохме сметка колко голям всъщност е градът. Времето беше повече от прекрасно.
Не можехме да си обясним как в една и съща държава и по едно и също време на годината на едно място зъзнеш с пуловер и яке при минус 2-3 градуса, а на друго място в същата държава си по къс ръкав и пак да се потиш…
От там тръгнахме пеша да търсим Mahadev Cave и Davi’s Falls. Пътят ни изкара от гората и планината и ни вкара в града. Започнахме да се чудим къде ли ще се намира тази пещера и водопад. И както си вървим по основната пътна артерия в града видяхме входа към пещерата. Струваше по 100 рупии на човек. Оказа се, че пещерата беше много посещавана от местни хора и имаше на място доста училищни групи. Мен лично не ме впечатли, защото липстваха сталагмити и сталактити и това, с което тази пещера е най-известна, е, че като стигнете до нейното дъно и край се вижда профилът на будистки индуистки бог. Води се, че това е естествено формиран от скали индуистки бог. Също така тази пещера е най-дълбоката пещера в Югоизточна Азия. Оттам пресякохме отново булеварда и от другата страна се намираха водопадите Davi’s Falls. Входът беше 30 рупии, но това бяха пари буквално хвърлени на вятъра, защото тези водопади абсолютно с нищо не ни впечатлиха… Въпреки това местните се разсипваха да си правят селфита с тях…
След това на връщане ни хвана един неочакван според прогнозата дъжд и се наложи да обядваме непредвидимо в едно крайпътно заведение.
Навсякъде в менютата на заведенията в Непал освен стандартните бъргъри, нюдели и ястия с ориз, се предлага и типичното за Непал ястие МО-МО. Ястието може да бъде вегетарианско, с пилешко, с говеждо или с яйца. Представлява тесто и вътре в него е сложена избраната от вас плънка. Ако сте гледали епизода на Маша и Мечока с пандата, ще се сетите за какво говоря. Също така можете да избирате дали ястието да е пекано или пържено, като ние предпочетохме 100 пъти повече пърженото – по-добро е на вкус, докато пеканото седи някак никак…
Денят бе 14 Февруари – Свети Валентин или Трифон Зарезан? Навсякъде местните се бяха постарали и по магазините и ресторантите имаше оферти за Деня на влюбените. Вечерта със Симеон бяхме решили да излезнем на романтична вечеря. За щастие точно до нашия хотел намерихме едно приятно ресторантче с жива музика, където при влизане раздаваха безплатна роза на дамите.
МАЛКО ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ 🙂
За придвижване от едно място на друго в Непал може да използвате един от трите начина: със самолет, с автобус или с кола. В Непал влакове няма. Да се наема кола от чужденци е равно на самоубийство, взимайки предвид лудия трафик, ужасните пътища и липсата на обозначителни табели. Все пак едно и също разстояние, ако сте с кола го минавате за 6 часа, то с автобус ще ви отнеме 8 часа, а със самолет – 20-30 минутки. Такъв е примерът с пътя от Катманду до Покара. Обиковенно изборът на средностатистическия турист с ограничени средства пада върху превоза с автобус. Важно е да се знае, че има два вида автобуси – обикновени и туристически като и двата вида могат да ви заведат до основните градове в страната – Катманду, Покара, Лумбини, Читван и не се различават особено по външния и вътрешния си вид. Основната разлика е, че при туристическите автобуси е необходимо предварителното закупуване на билетите, което от своя страна, че хората вътре в автобуса ще са колкото е броя на седалките. Докато при обикновените автобуси може да се качите по всяко време с помахване на ръка и вътре са толкова хора, колкото побере автобуса. Бяхме чували, че в един такъв обикновен автобус от Катманду до Покара, освен седящите пътници, е имало и страшно много правостоящи. Освен това вътре са били вкарани кокошки и имало хора на покрива на автобуса. Чак такава гледка не не видяхме, но ни се случи на кратки разстояние да пътуваме в обикновени автобуси и наистина е голямо бутане.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
На следващия ден отидохме до Tibetian Refugee Camp, който се намираше на другия край на града. По пътя спряхме да разгледаме актуалните за тези географски ширини марки смартфони – OPPO. Цените бяха една идея по-евтини от техните западно европейски конкуренти.
По пътя наобратно по някаква огромна случайност минахме през непалска петдесятна църква. Казваше се Emmanuil Light Church с пастор Беду Лопчан. Християните в Непал са едва между 2 и 3 % от цялото население, като повечето от тях са ситуирани в Покара. Влязохме в двора на църквата, където ни посрещна жената на пастора, а малко след това дойде и пастора. Запознахме се и се заговорихме, че църквата там била с около 100 члена и богослуженията се провеждали в всяка неделя и петък. Разменихме си контактите и FB профилите и се разбрахме да поддържаме контакт. Сградата на църквата беше едноетажна постройка с вентилатори и размери около 7 на 20 метра. Направихме си снимки с пасторското семейство, които междувременно имат и четири дечица.
След това на връщане седнахме в едно меко казано „заведение“ в нетуристическата част на града, което се състоеше само от две маси и кухня. Интересно за цял Непал е, че каквото и да си поръча клиента от голямото меню, то бива приготвено обикновено от нула от само един човек в рамките на 30-40 минути на газово котлонче.
Вечерта се запознахме с един българин, който работи като параглайдинг пилот и обучава други пилоти. Та той ни разказа интересни неща за Непал. Например че само от няколко години в Непал съществува Интернет. Също така ни разказа за голямото земетресение през 2015 г., че когато е станало, са били блокирани около 200 000 туристи, защото пистата на летището в Катманду е била напукана и е било невъзможно нито кацането, нито излитането на самолети. Единственото международно летище в Непал се намира именно в Катманду, докато останалите летища в страната са малки и са пригодени само за вътрешни полети с малки самолети. Земетресението се било усетило най-силно в Катманду и на изток от столицата, докато в Покхара, където той живяла, не е имало почти никакви щети. Когато го питахме защо е решил да остане в Непал, той разказа, че до преди 8-9 години в Покхара имало само две агенции, които предлагали параглайдинг и това е било добра възможност да припечели повече пари предвид ниската конкуренция по онова време. Цените преди били 120 долара на полет, докато сега хората се конкурират, има много повече агенции и нарочно свалят цената, като сега спокойно може да се намерят оюоферти от 50 долара за 30 минути полет с включено фото и видеозаснемане. Също така можело да се намери дори и за 30 долара, но с пилот с опит един месец. Било пълно с такива.
Следващата сутрин станахме рано, за да си хванем автобуса до Читван, където щяхме да ходим на сафари в джунглата. Ако досега не бяхте чували за сафари в Непал, вече ще знаете, че и това може да правите.
Повече за сафарито в Читван, четете в следващия ПЪТЕПИС ЗА НЕПАЛ: САФАРИ В ЧИТВАН
