Плажовете край Анкона и Сан Марино

Какво е да посетиш претъпкан италиански плаж, да се разходиш из прекрасния Сан Марино с гледка чак до Адриатическо море и накрая да попаднеш на средновековен пир с най-добрите стрелци с лък в страната, четете в следващата част от нашето Пътуване с кемпер до Западни Балкани и Италия.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ДЕН 11: Пътуване с кемпер: Загубени в Тоскана – Част 2

Повече информация относно маршрута, разходите и всички пътеписи от пътешествието може да откриете ТУК.

Ден 12: FICULLE – SIROLO ( URBANI BEACH, ANCONA ) – 200 км. ( 3:00 ч. )

Този ден може да се опише само с една дума – ПЪТ. Първо взехме разстоянието от Тоскана до Анкона. Оказа се, че пътят от FICULLE до Перуджа беше в плачевно състояние. Да, и в Италия има пътища, които не се поддържат, за успокоение на всички българи :). След Перуджа се качихме на един високоскоростен път, където се чудехме дали караме на магистрала или на първокласен път, защото на някои участъци например беше позволена скорост от 140 км./ч, което си е скорост за магистрала, а в същото време липстваше аварийна лента или пък нямаше тол такси. Също така на някои карти този път бее означен като магистрала, а на други – като първокласен път.

Близо до Анкона се намира градчето Сироло, където си бях набелязала един известен плаж, а именно Urbani Beach. Този плаж беше препоръчван на много места в Интернет и ние очаквахме да е нещо наистина УАУ. Градчето беше пренаселено, а паркингите пълни. Паркингът, който си бях избрала, се оказа без нито едно свободно място, затова намерихме друг, който бе дори по-близо до плажа, но и там свободните места бяха на изчерпване. Паркирахме и тогава разбрахме, че вентилаторът, който е на люка на тавана в кемпера, се е развалил. Оставихме Чарли да пази кемпера с молитви да го намерим жив, когато се върнем от плажа. Този паркинг се плаща по 2-3 евро на ден и сигурно 15 минути се борихме с машината за плащане. Координатите на паркинга са следните:

43.519693, 13.619029

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

URBANI BEACH

До плажът Урбани се стига пеша по стръмна пътека през гората. Може да се стигне и с кола, но паркингите долу до плажа са вечно запълнени. Има и градски автобус, който отива директно до плажа. И така, минаваме ние по множеството стъпала надолу и се озоваваме на т.н. УАУ плаж. Ами, какво да кажа, в България плажовете са по-добре… Пълно разочарование. Ужасно претъпкан плаж. Чадъри, шезлонги, хавлии – всичко е едно до друго. Има заведение на плажа и платени тоалетни. Морската вода беше нищо особено, дори ми се стори, че има някакво мазно петно по-навътре в морето… Единственото хубаво нещо на този плаж бе, че по брега имаше много камъчета в различни цветове и нюанси.

Скоро ни омръзна да седим на плажа и решихме да се прибираме към кемпера, хем да проверим дали Чарли е жив. Е, живо си беше кученцето, макар и малко зажаднял.

SIROLO – SAN MARINO – 130 км. ( 2:20 ч. )

Продължихме към Сан Марино. Качихме се по магистралата от Анкона за Сан Марино, но после съжалихме, тъй като видяхме че успоредно на магистралата има първокласен път, по който колите бяха по-малко, движиха се само с една идея по-бавно от нас, но не им се налагаше да плащат такса. Както и да е. Така и не усетихме кога влязохме официално в държавата Сан Марино, тъй като няма нито табела, нито проверки и т.н. Първото нещо, което ни направи впечатление, бе наличието на кръстовища със светофари. Италия е известна в цяла Европа със своите безкрайни кръгови кръстовища и липса на всякакви светофари и извенднъж в Сан Марино се наредиха един след друг, светофар след светофар.

Светлейшата Република Сан Марино е една от най-малките държави в света (с площ от 61.2 кв. км), което я поставя на трето място след Ватикана и Монако. Тя е изцяло обградена от Италия, и е само на десетина километра от Адриатическо море. Столицата й е град Сан Марино, който има населението от 4493 души според последното преброяване. Градът е основан през 301 година. Сан Марино е най-старата република в света. Основана е през септември 301 г.
Местните не се наричат италианци, а санмаринци. Интересен факт е, че Сан Марино използва свой собствен календар, който започва с основаването на Републиката.

Не е за пропускане Музеят на любопитството. Той е на три етажа и в него има макети на различни странни предмети и изобретения. В музея могат да се видят и восъчни фигури на най-високия, най-дебелия, най-ниския човек на планетата, както и жената с най-тънка талия и най-тежкото новородено. Входът струва 7.50 евро, а за всички любопитни е отворен от 10 до 17 часа.

Паркинга, на който паркирахме, се намира на следните координати:

43.940701 12.4406
N 43°56’26.52″ E12°26’26.16″

Представлява средно голям паркинг, разположен на няколко нива с много дървета, които правят сянка. Намира се на около 5 минути от лифта, с който може да се качите до Стария град на Сан Марино. Когато паркирахме там имаше само още 2 кемпера, а на сутринта, като се събудихме, видяхме, че целият паркинг се беше напълнил и то – само с кемпери.

–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Сан Марино. Виж ТУК!

И така, паркирахме и дим да ни няма. 🙂 Качихме се със супер стръмния лифт до Стария град, който се намираше на висока 600 местра скала. Оттам гледката беше поразителна. Можехме с един поглед да обхванем цял Сан Марино, а в далечината се виждаше Италия и Адриатическото крайбрежие. Много красива държава с много зеленина навсякъде.

Разходихме се по тесните калдаръмени улички. Очарователна атмосфера навсякъде. Направиха ни впечатления няколко вида магазини, които сигурно никъде другаде по света не сме виждали разположени толкова много и то толкова близо един до друг. Единият вида бяха магазините за пистолети и пушки. Попитах продавача дали оръжията са истински, а той ми се изсмя и каза, че са за пейнтбол. Така и не разбрахме кое е истината. Също така навсякъде имаше магазини за лъкове и арбалет – че нали националният спорт на Сан Марино е стрелбата с лък. Имат си даже стадион, създаден специално за този спорт. И не на последно място, впечатлиха ни и магазините за детски колички – да, имаше няколко магазина, целите пълни само с малки детски колички. Нашият син Криско се чувстваше като в рая 🙂 Милият, гледаше ги през витрината и ги искаше всичките до една 🙂

Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.

Продължихме към 3-те кули, които се виждаха още от Италия. Те се намират в Стария град на Сан Марино, разположени на няколко стотин метра една от друга и всичките – на ръба на високата скала. Много интересно място.

След това стомасите ни се обадиха и започнахме да търсим местенце къде може да хапнем. Избрахме си един ресторант точно до ръба на скалата със страхотна гледка. Уникално. Поръчахме си пица, паста, лазаня и сладолед. Уникална храна. Уникална гледка. Уникален залез.

Вече бяхме тръгнали да се прибираме към кемпера и малко преди станцията на лифта попаднахме на някакво страхотно събитие. За съжаление батериите на всички телефони и фотоапарата се бяха изтощили и не успяхме да го заснемем, за което много съжаляваме. На събитието присъстваха много местни – около 150-200 човека, всички до един облечени в средновековни носии, седнали на няколко дълги маси и хапваха различни блюда. Дори т.н. сервитьори бяха облечени с носии. Имаше лъкове оставени на доста места покрай масите. Беше много шумна и весела обстановка. Когато питахме един от сервитьорите какво се случва, той каза, че празнуват победителите в някакво състезание по стрелба с лък.

Сан Марино е един от най-хубавите градове, които посетихме по време на нашето кемпер приключение. Определено ни хареса много и с радост бихме се отбили и друг път, когато идваме към Италия.