От България до Буенос Айрес
Из „До Чили и обратно – едно пътуване до неизразимата природна красота“
ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА НА ПЪТУВАНЕТО И КОЛКО ПАРИ НИ ИЗЛЕЗЕ ВСИЧКО – ВИЖТЕ ТУК.
ПОЛЕТ С WIZZ? ДА, АМА С RYAN
Южноамериканското ни пътешествие започна на 25.11.2018 с ранен полет на Ryanair от Софийското летище Терминал 2 до Рим Chiampino. Първоначално за този маршрут бях резервирала билети с WizzAir, но месец преди пътуването авиокомпанията реши, че ще преустановят зимните си полети до Рим, което ме постави в много неприятна ситуация. Дори с връщането на парите, останалите опции за полети до Рим бяха значително поскъпнали и се наложи да вземем не толкова изгодни, според моето разбиране, билети до Рим, а именно – по около 42 евро на човек само за посоката София-Рим. Слава Богу нямаше закъснения, стачки и отменени полети по знайни и незнайчни причини и полетът ни от София до Рим се състоя според разписанието.
БАГАЖНА ПОЛИТИКА НА RYAN
От 01.11.2018 влязаха нови разпоредби за ръчния багаж при Ryanair, според които е позволено един пътник да носи само по един малък ръчен багаж безплатно. Ако някой иска да вземе със себе си голям ръчен багаж, ще трябва да доплати 8-12 евро ( зависи от полета и дестинацията ) за приоритетно качване, което освен че ще му позволи да се качи първи в самолета, но и да вземе втора по-голяма чанта.
Нашия багаж за предстоящото ни 16-дневно пътуване до Южна Америка се състоеше от 2 малки ранички и 1 значително по-голяма раница. Никакви куфари.
Затова закупихме само 1 приорити, за да може да вземем и голямата раница. На гейта на летището се наложи да изкараме някои друга дреха от багажа и да се навлечем хубаво, за да сведем багажа до необходимите размери. За първи път правим този номер, но при все че всички останали авиокомпании ни позволяват по-голям размер на багажа, беше напълно нормално да предприемем този трик.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
ТРАНСФЕР В РИМ И СТОП В АМСТЕРДАМ
Рим има две летище – Chiampino ( това е летището за по-нискобюджетните авиокомпании ) и Fiumicino. Полетът ни от София кацна сутринта на Chiampino, а следващия ни полет до Чили бе следобед от Fuimicino. Времето между двата полета уплътнихме, зашивайки раницата, която се скъса още при първия полет и няколко пъти след това трябваше да се прешива наново. Игла и конец задължително в багажа, дори и той да е ръчен 🙂 Винаги нося и ето, че този път влезе в употреба. Според чичо Гугъл (моят най-добър приятел в подготовката на всяко пътуване), се оказа че няма директен трансфер от едното до другото летище и се налага първо да си стигне от едното летище до Централната гара на Рим и оттам да се хване друг автобус до другото летище. Това е и което направихме ние.
Има няколко автобусни компании, които изпълняват и двата маршрута ( Летище Ciampino до Рим и обратно; Летище Fuimicino до Рим и обратно ) като в този пътепис ще спомена само най-популярните и те са:
SIT bus shuttle – www.sitbusshuttle.com
TERRAVISION –www.terravision.eu
В случая използвахме Теравижън – приятни автобуси, движат се по график и навреме. Хубавото при тях е, че билетите много лесно се купуват онлайн и не важат за определен час на качване в автобуса. Най-важното е билетите да се използват в конкретния ден или при закъснение – най-късно при първото потегляне на следващия ден. Също така до 2 часа преди потеглянето може да се променят датите предварително, без да се плаща такса за това.
В Амстердам имахме много кратък стоп в рамките на 1 час и 15 минути, през което време трябваше бегом да прекосим голяма част от летището и да намерим откъде ще излита следващия ни полет за Буенос Айрес. Обожавам огромни самолети! Полетът от Амстердам до Буенос Айрес излетя в 20:55ч. и кацна в Буенос в 6:45 като цялата продължителност на полета бе цели 13 часа и 40 минути! Изпълняваше се от Air France и храната този път беше в изобилие, единствено като че ли водата пестяха поради незнайни за мен причини. Бяхме само двамата на ред за трима и можехме спокойно да се разпрострем.
BUENOS DIAS, АРЖЕНТИНА!
Наближавайки летището на Буенос Айрес, още в самолета ни раздадоха да попълним декларация дали внасяме стоки и пари над разрешения минимум. Ние ги попълнихме, но така и не разбрахме къде и на кого трябваше да дадем тази декларация и общо взето на никого не я дадохме в летището 🙂 Бяхме малко под стрес целия ден дали няма да имаме проблеми след това, но Слава Богу нямахме.
И така, в Буенос Айрес имахме дълъг стоп от 9 часа и 25 минути, през което време възнемерявахме да отидем на разходка до града. Като изключим времето за придвижване от и до летището, както и фактът, че трябва да сме 1-2 часа по-рано преди следващия ни полет, реално разполагахме с не повече от 4-5 часа за разглеждане на аржентинската столица.
ОТ ЛЕТИЩЕ MINISTRO PISTARINI ДО БУЕНОС АЙРЕС
Има няколко варианта за придвижване от летището до центъра на Буенос Айрес, като вариантите са следните:
– С градски автобус номер 8 или номер 51, който е най-евтиния и съответно най-време-отнемащ вариант. Билетът е 2 USD и от летището до центъра на града се стига за час и половина.
– С такси – най-бърз, но и най-скъп вариант
– Shuttle bus като автобусните компании, които изпълняват този маршрут са: Minibus Ezeira, Aerobus или Tienda Leon. Първите две автобусни компании оперират през деня от 8 до 18 ч. и билетът струва 8 USD или 250 аржентински песос. Третата, Tienda Leon, оперира денонощно, билетът струва 12 долара (310 аржентински) и ние избрахме да се придвижваме именно с тях, тъй като другите две компании все още не бяха започнали да изпълняват своите курсове за деня. Автобусите тръгват на всеки 30 минути като крайната им точка е Терминал Мадеро, където и оставихме багажа си да се съхранява срещи символична сума, докато сме на обиколка из града.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
ОСНОВНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И РАЗХОДКА ИЗ БУЕНОС АЙРЕС
Гробището La Recoleta, което от архитектурна гледна точка било много интересно за посещение, но не ни остана време лично да го видим.
Кварталът Ла Бока и най-вече уличката Caminito. Този квартал е известен с оцветените в ярки цветове къщи като Каминито е най-арт уличката от всички останали. Важен факт е също, че тук е родена и израстнала една от най-големите футболни легенди, а именно Марадона. Въпреки тълпите туристи обаче, този квартал носи лошата слава на не много безопасно място. Затова е изключително непрепоръчително за туристите да се разхождат пеша из него. И така, ние се озовахме на Терминал Modero, откъдето да се качим на автобус до Каминито, само трябваше да обменим пари.
Само! Кой да предположи, че в понеделник сутрин в 9:00ч. банките все още не работят. Оказа се, че банките в Аржентина отварят чааак в 10 часа, а ние, тъй като сме много „умни“ и не бяхме обменили пари нито в България, нито на летището и не разполагахме с никакви аржентински пари, само долари, и съответно беше невъзможно да се качим на който и да било автобус. Но ние не се отказваме! 🙂 В типично наш стил решихме, че хем ще спестим някой друг долар, хем пък може да видим нещо интересно по пътя и тръгнахме пеша до Каминито, което в цифри бе около 7 км. в едната посока – 1 час натам, 1 часа насам и времето минало. Отново се движихме по ръба 🙂 По пътя минахме през Площада на Кмета – друга важна забележителност и продължихме към Ла Бока. Впечатлението ни за Буенос Айрес е, че е много развит град в типично европейски стил, архитектура и инфраструктура.
Влизайки в квартала Ла Бока обаче започнахме да виждаме по-мизерни картинки. Пристигайки на Каминито веднага ни връхлетяха танцьори, които искаха да ни учат на танго. Все пак Буенос Айрес е родния град на тангото. Кратка обиколка и време за снимки. Наоколо имаше много деца, които бяха дошли на разходка там в своите учители.
На връщане минахме през стадион Алберто Х. Армандо, в който Марадона е правел своите първи крачки във футбола. Стадионът не разполага с голяма площ, но за сметка на това е с много високи и стръмни трибуни. Дори наскоро бях чела за някакъв мач между два известни футболни отбори като единият от тях бе аржентински. Този мач се провел във въпросния стадион Алберто Х. Армандо като публиката се е състояла само и единствено от привърженици на домакините, тъй като ако е имало и от противниковия отбор щяло да стане доста опасно. За съжаление не остана време и за Музея на Антарктида. който много исках да посетя.
ИЗНЕНАДА!
Обратно с Tienda Leon до летището, откъдето трябваше да се качим на последния ни полет до Сантяго. Влизаме ние в терминала и Surprise! Пълна суматоха. Навалица от хора. Мониторите светят с надписи: Cancelled. Разбираме, че полетът ни е отменен, но не и защо. Последва търсене на отговор и всъщност причината за отмяната на всички полети на Аржентинските авиолинии е възможно най-лошата, а именно – стачка. Лошото е, че в случай на стачка и отменен полет авиокомпанията не дължи никаква компенсация или обезщетение, нито се задължава да покрива каквито и да е разходи за хотел, храна и прочие. На летището нямаше никакъв представител на Аржентинските авиолинии, с когото да разговарям.
Този полет е в една резервация с всички предни полети от Рим до Сантяго включително като всички са закупени от сайта на KLM. Няколко пъти ходих на гишето на KLM ( на испански им викат „Калеме“, а не както е на Английски „КейЕлЕм“, а след отмяната на полета с право почнахме да ги наричаме Калемите 🙂 за да ги питам дали имам право на компенсация, тъй като аз съм взела техен полет, без да ме интересува този полет от кого се оперира и т.н. В случай, че полетът беше опериран от KLM щяха да дължат компенсация от 600 евро на човек според Регламент261/2004 на ЕС, но в случая полетът е опериран от друга компания и в такъв случай те не дължат нищо и не са отговорни за нищо.
Въпреки всичко, Слава Богу, „калемите“ бяха организирали полет до Сантяго за следващата сутрин в девет часа полет, което не ни объркваше изцяло плановете, само където се наложи да спим на летището, вместо в Сантяго. А самото летище се оказа изключително малко и много бедно откъм екстри и забавления. Все пак това е международното летище на Буенос Айрес и очаквахме повече. Имаше доста хора, които заедно с нас прекараха нощта на летището. В едно от заведенията на терминала хапнахме хубаво изпечена тележка пържола + десерт във формата на желе с оцветители.
КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС: ВАЛПАРАЙСО – Вижте тук
