Невероятната Патагония с кратък стоп в Сантяго
Из „До Чили и обратно – едно пътуване до неизразимата природна красота„
ПОВЕЧЕ ЗА МАРШРУТА НА ПЪТУВАНЕТО И КОЛКО ПАРИ НИ ИЗЛЕЗЕ ВСИЧКО – ВИЖТЕ ТУК.
След два дни пътуване от Северен Чили до Южен Чили или иначе казано: след 6 часа дундуркане с автобус от Икике до Калама, късен полет от 21:15 ч. от Калама до Сантяго, нощувка на летището и ранен полет от 8:20 ч. от Сантяго до Пунта Аренас, ето че се озоваваме на летището на Пунта Аренас и трябва да се придвижим на 250 км. на север до градчето Пуерто Наталес. В този пътепис ще разкажем какво успяхме да видим в Патагония и какво ни накара да се влюбим в нея от пръв поглед.
Времето, което ни посреща, бе мъгливо и дъждовно. Малко преди да кацнем на летището, прелетяхме точно над остров Магдалена, а също така ЛЕТЯХМЕ НАД ДЪГА!!! И по този случай малък поздрав от мен 🙂
Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly
And the dreams that you dream of
Dreams really do come true
ОТ ЛЕТИЩЕТО НА ПУНТА АРЕНАС ДО ПУЕРТО НАТАЛЕС
Разстоянието между двете е 250 км. и отнема 3 часа. Има няколко автобусни компании, които минават този маршрут по няколко пъти на ден: Pullman Buses ( Bus-Sur) и Fernandez. И двете компании тръгват направо от летището директно до Пуерто Наталия и са през час и половина-два. Цената е 8000 CLP, което е около 12 долара на човек.
По пътя пред нас се разкриха изключително красиви гледки. Нямаше и спомен от пустяната Атакама. Оказа се, че Патагония е много, много зелено място, където се отглеждат много, много, много овце и крави. Също така се намират и стада от лами. Навсякъде зелени полянки с ручейчета и поточета и много стада животни пуснати свободно да пасат.
ГРАДЧЕТО ПУЕРТО НАТАЛЕС
Пуерто Наталес е малко градче разположено брега на Тихия океан и е изходна точка към най-популярната забележителност в този район на Патагония, а именно Torres del Paine. От Пуерто Наталес има редовни автобус до Лагуна Амарга, откъдето може да започнете своя трекинг из Андите.
Пуерто Наталес е изключително китно и в същото време много туристическо място. Къщичките са запазили своя приятен облик, а и времето се различаваше коренно от това на Пунта Аренас – тук времето бе слънчево с прекрасни пухени облачета. Пристигайки в градчето трябваше спешно да обменим долари в аржентински песос, защото щяха да ни трябваха на следващия ден, за да си платим входната такса на ледника Перито Морено, а нямахме никакви аржентински пари. Оказа се , че Пуерто Наталес се най-най-най неподходящото място за обмяна на пари поради крайно неизгодния курс, с който направо режеха глави. В градчето няма лицензирано чейнджбюро, затова пък тази функция изпълняваха много магазинчета и кафенета.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Разходихме се до новия кей, където имаше ужасно силен вятър и бързо се върнахме към центъра на града, където вятърът бе значително по-слаб. Хотелът, в който се настанихме, беше Hostal Yemel и представляваше двуетажна сграда с много приятни стаи и общ санитарен възел. Препоръчваме хотела. Цената бе 40 долара на вечер за стая.
HOTDOG
Търсейки подходящо заведение, където да вечеряме, се срещнахме с други българи. Да, на другия край на света 🙂 В крайна сметка от много разглеждане, се спряхме на една закусвалня, в която предлагаха хотдог. Но не какъв да е хотдог, а чилийски хотдог с гуакамоле – не можете да си представите колко бе вкусен! Хотдогът представляваше хоризонтално нарязана питка с гуакамоле, кренвирш, ситно нарязан домат и майонеза.
ОРГАНИЗИРАН ТУР ДО ЛЕДНИКЪТ ПЕРИТО МОРЕНО
На следващата сутрин в 6:30 дойде автобус да ни вземе от хотела. Бях резервирала организиран тур до ледника Перито Морено, който се намира в аржентинската част на Патагония. Резервацията направих през www.denomades.com и струваше 130 000 чилийски пари ( около 350 лв ) общо за двамата. Отделно се плащаше за входна такса за Националния парк на глетчерите в размер на 200 ARS/човек и такса за т. н. safari navigation т.е. разходка с лодка до самия ледник – 700 ARS. Турът включваше забиране от хотел в Пуерто Наталес, отиване и разглеждане на ледника и след това обратно връщане в Пуерто Наталес в рамките на 1 ден. Беше препоръчително да носим вода, топло облекло, слънчеви очила, нещо за хапване, удобни обувки, ръкавици и шапка. Очертаваше се доста тежък ден. Разстоянието между Пуерто Наталес и аржентинския град Ел калафате бе 280 километра и го взехме за около пет часа. След това от Ел Калафате имахме още около час и половина до самия ледник.
Малко след като тръгнахме от Пуерто Наталес, стигнахме до границата между Чили и Аржентина. Наложи се всички пътници да слезем с целия багаж, за да може да минем Паспортна проверка. ЗАБРАНЕНО Е вкарването на стоки от животински характер на територията на Ажентина и Чили. Дори за един сандвич с шунка може да направят проблем. Това важи за влизане и по сухопътен, и по въздушен път. Българските граждани нямат нужда от визию нито за Аржентина, нито за влизане в Чили.
Както си говорихме с чилиеца Алваро по време на нашия престой в Икике ( Виж пътеписа ТУК ) наистина от Чилийската страна на Андите природата е свежа, зелена и пълна с живот, но само като преминахме границата с Аржентина и навлязохме в аржентинската Патагония, видяхме как малко по-малко пейзажа се променяше и накрая стана истинска пустиня без никаква растителност и тук-таме някоя лама за разкош. По пътя имахме малко „спречкване“ жената, която беше седнала на реда зад нас в автобуса. Ние, като всеки нормален човек, си бяхме бутнали облегалките назад, тъй като все пак щяхме да пътуваме 6 часа и искахме да ни е удобно, но жената се заяде, че й било станало прекалено тясно, тя отказваше да си дръпне нейната облегалка назад и накрая ние отстъпихме.
Наближавайки Ел Калафате нямаше как още отдалеч да не забележим езерото Lago Argentino. Направи ни печатление изключително светло-синия цвят на езерото. Това всъщност е водата от разтопения лед на ледниците, които са наблизо. Минахме през градчето, откъдето си качи нашия Гид и продължихме към ледника Перито Морено. По пътя гидът ни осведоми, че Националния парк на глетчерите е всъщност третото най-голямо ледено поле в света след Антарктика и Гренландия т.е това е третото по големина място за складиране на лед в света. В близост освен ледника Перито Морено, има още много други ледници, но Перито Морено е най-лесно достъпния и един от най-забележителните. Има и още по-големи глетчери, но до тях трябва да се ходи не малко. В националния парк се разхождат и животни като пума, кондор, патици, кълвачи и разни опасни насекоми като немския бръмбар.
ЛЕДНИКЪТ ПЕРИТО МОРЕНО
За самия ледник Перито Морено няма какво да добавя – всичко се вижда от снимките – изключително величествен и огромен. ВНУШИТЕЛЕН. Радвахме се на хубавото време. Гидът ни каза, че в почти винаги времето е мрачно и ветровито, а при нас бе слънчево и с много лек ветрец. Разходихме се по 3-километровата пешеходна пътека, изградена специално за разглеждане на ледника. Определено си заслужаваше целия път. Имахме около един час време да си направим селфита с ледника, след което се качихме на автобуса и отидохме до мястото, откъдето тръгват лодките. Приближаването с лодка до ледника ни остави без думи. Постоянно се чуваше тътен от разпукване на леда, дори няколко пъти видяхме как пада лед във водата. Из езерото плуваха няколко малки айсбергчета. В лодката беше супер тясно, сигурно бяхме над допустимия максимум.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Пътят на връщане мина неусетно, представяйки си отново и отново великолепната гледка, наречена Перито Морено. Станахме свидетели на приказен залез, който в съчетание със заобикалящите планини и зелени поляни, ни накара да не сваляме ръка от фотоапарата. Отново проверка на границата между Аржентина и Чили дали носим някакви животински или растителни продукти. После малко снимки на стария кей, който е изключително фотогеничен и е една от емблемите на Пуерто Наталес. Последва хот-дог с гуакамоле в познатото вече заведение и лека нощ.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
ПУНТА АРЕНАС
На следващия ден се върнахме с автобус до Пунта Аренас, където имахме една нощувка преди обратния ни полет за Сантяго. По пътя отново се любувахме на прекрасни гледки – зелени поля и хълмове, стада овце, стада лами, стада крави, ручейчета, поточета и прекрасно слънчево време. Учудващо защо и как, но наближавайки Пунта Аренас времето коренно се промени и стана отново мрачно, дъждовно, ветровито и много по-студено. Пунта Аренас се намира на Магелановия проток и е втория най-южен град в света. Първия най-южен град е Ушуая, който се намира на 620 км на юг в Аржентина. В процеса на организация на пътуването, се опитвах да намеря начин да включа Ушуая в програмата, но се оказа, че от логистична гледна точка е много трудно да се стигне до този град, тъй като по-евтините авиокомпании въобще не летят до него, остават по скъпите, а пътуването с автобус отнема близо девет часа в едната посока.
Основните забележителности на Пунта Аренас са: Магелановия проток ( откъдето може да си вземете камъче за спомен ) и остров Магдалена, който се намира посред него, Статуята на Ферндандо Магелан, намираща се в градския парк. Ако искате да видите на живо колония от пингвини, то тогава се насочете или към остров Магдалена ( с ферибот ) или Seno Otway ( на самия път, 65 км. северно от Пунта Аренас ).
Магелановия проток не представлява абсолютно нищо особено – просто един плаж. Беше толкова студено време, просто не можех и да си помисля да си потопя крака в него. Нощувахме в хостел Suarez Flia, 1 нощувка 42 докара, като хотелчето се намираше доста встрани от градския парк и представляваше най-обикновен частен дом, чиято закуска беше изключително богата, но някак обстановката и локацията ме карат да дам по-скоро неутрална оценка на мястото.
ОТ ЦЕНТЪРА НА ПУНТА АРЕНАС ДО ЛЕТИЩЕТО
Голям проблем се оказа трансфеът от центъра на Пунта Аренас до летището на Пунта Аренас. Няма никакъв обществен транспорт между двете и единственият вариант е с такси, като тарифите варират мноооого. Най-изгодната оферта, която намерихме бе 15 000 CLP общо за двамата.
Последвала обратен полет от 12:00ч. от Пунта Арена до Чилийската столица Сантяго с авиокомпания Sky Airlines.
ОТ ЛЕТИЩЕТО НА САНТЯГО ДО ЦЕНТЪРА НА ГРАДА
Има няколко варианта за трансфер от летището до центъра на Сантяго:
– С такси, но този вариант ви препоръчвам да го оставите като последна опция, тъй като ще платите в пъти повече с такси, отколкото ако изберете някоя от останалите опции. Все пак, ако изберете да пътувате с такси, бъдете сигурни, че сте се договорили предварително за цената с шофьора още преди да се качите в колата. Също така наблюдавайте дали апаратът засича правилно, като имайте в предвид, че началната такса е 200-220 CLP. Еднопосочнотото пътуване с такси от летището до центъра на Сантяго ще ви излезе около 13 0000 CLP.
– Със споделен миниван като там цената е фиксирана около 6 500 CLP.
– С Shuttle bus – това е най-евтиния варитант. Има няколко автобусни компании, които предлагат денонощно тази услуга като най-популярните са Turbus и Centropuerto. Turbus оперират от понеделник до събота от 6:20 до 22:50, а в неделя от 08:20 до 22:50 на всеки 20 минути като във времето между 23:00 и 6:00 са на всеки кръгъл час. Centropuerto работи всеки дн от 6:00 до 22:30 през 10 минути, а през нощта са отново на кръгъл час. Отнема около 40-45 минути, за да стигнете до спирка Los Heroes в Центъра на Сантяго.
Цената на билетите на Turbus е 1700 еднопосочно и 2800 двупосочно. Цената на билетите при Centropuerto е 1800 еднопосочно и 3200 двупосочно. Билети за двете автобусни компании може да закупите на гише в Терминала за пристигащи или направо при качване в автобуса.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ЗА САНТЯГО
Имахме само няколко часа на разположение да разгледаме Сантяго, но бяхме толкова изтощени, че обиколихем само района около хотела. Кратките ни изводи са, че Сантяго действително е развит град, но много мръсен и много пренаселен. За първи път виждахме толкова много народ да се събира на тротоара, чакайки да светне зеленото човече, за да пресече. Чак опашки имаше за пресичане на кръстовищата.
Хотел La Chimba. – НИКОГА ПОВЕЧЕ!
Няколко пъти сменях избора на хотел в Сантяго за тази една нощувка и накрая се спрях на хотел La Chimba, 38 долара за 1 нощувка. Никога не бих препоръчала този хотел. Намира се в квартала до метроспирка Baquedano, което от своя страна е близо до основните забележителности на Сантяго и най-вече – Plaza de Armas, но се оказа, че в кварталa между Baquedano и Зоологическата градина, нощния живот е на почит и купоните започват от 19-20ч. и продължават до ранните часове на следващата сутрин. Имахме доброто намерение да се наспим, тъй като ни очакваше много дълъг полет до Амстердам, но за съжаление в 21:30 като започна състезание по надпиване в хотела и музика, та чааак до 04:00 сутринта. В същото време се чуваха звуци и от близките барове и дискотеки и беше напълно невъзможно да се спи. Освен това в хотела липства елементарна хигиена – изключително мръсен, от две тоалетни, едната не работеше, нямаше топла вода, мизерни стаи. Този хотел е направен изключително и само за млади хора, които искат да се напият и да купонясват цяла нощ.
На следващата сутрин, изчакахме да се съмне и по най-бързия начин се изнесохме от най-мизерния хотел, в който някога сме били. Искахме да се възползваме от включената в цената закуска, но след като разбрахме, че после трябва сами да си измием чиниите и приборите, се отказахме. Отправихме се към летището. Самолетът ни излетя в 12:45 ч. от Сантяго Arturo Benitez и кацна за технически стоп в 14:35 ч. в Буенос Айрес. Наложи се всички пътници да слезем от самолета с всичките ни багажи, след което да обиколим половината летище, за да стигнем до нов изход/гейт, за да може после да се качим отново на същия самолет!
Полетът от ни бе от 16:40 ч. и кацнахме в Амстердам малко преди 10:00ч. следващата сутрин. По време на полета до мен беше седнала една жена, видно от Китай като тя пътуваше с още поне десетина китайци, разположени на седалките покрай нас. Беше много смешно, когато почнаха да си раздават от най-предния ред до най-задния разни тарелки с малини, боровинки, бисквити. Напред-назад по седалките, за да може всеки от тяхната групичка да се почерпи 🙂
Пътеписа за АМСТЕРДАМ четете ТУК.
