Мъртво море, крепостта Масада и Юдейската пустиня в Израел
Къде добрият самарянин проявява своята загриженост, какво означава „шейзаф“ и с какво е известен път №90 в Израел? – това и още интересна информация четете в настоящия пътепис за Мъртво море, крепостта Масада и Юдейската пустиня, част от поредицата пътеписи „Израел – Божия земя“
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗРАЕЛ И ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА ПЪТЕПИСИ ЗА ИЗРАЕЛ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК
КЪМ ПРЕДИШНИЯ ПЪТЕПИС –> ЙЕРУСАЛИМ – ЧАСТ 2
На следващия ден от Витлеем се насочихме на изток в посока Мъртво море. Историята за нападнатия от разбойници мъж и помощта на добрия самарянин се разиграва точно някъде по този път насред Юдейската пустиня.
КАМИЛИ СРЕД ПУСТИНЯТА
Някъде по средата на пътя автобусът отби и спря на място с фотогенична табела: Кота нула т.е. на нивото на Световния океан. От тук напред ни предстоеше само да слизаме под морското равнище. Но тук беше място за яздене на камила, за снимки със Юдейската пустиня и за разговори с тукашния бедуин. Камилите бяха собственост на палестински бедуин и неговия син. Почти всички от групата ни се качиха на някоя от двете камили и направиха добър оборот на човека. Аз вече се бях качвала на камила на Елеонския хълм преди години и реших този път да прескоча, но за сметка на това родителите ми се качиха.
Междувременно, интересн факт за камилите е, че те пият и сладка, и солена вода. Дори може да пият вода от Мъртво море и нищо няма да им се случи. Това е така, защото камилските бъбреци филтрират водата и я отделят от солта. Също така камилите могат да се хранят с тръни и те не вредят на стомаха и червата им, защото слюнката им разтваря шиповете чрез своята киселина. След този кратък урок по биологично разнообразие, се насочихме към водопадите на Давид в пустинята.
ВОДОПАДИТЕ НА ДАВИД ЕЙН ГАДИ (или стана тя каквато стана)
Свързваме това място с Давид като се предполага, че тук той и компанията му се е крила от Саул, който го е търсел да го убие.
Туристическият център се намира сред красив оазис, пълен с високи финикови палми, много зеленина и изобилие от пейки и маси за отдих. Началото на пътеката е равна и гладка и от двете й страни са израстнали дървета с шипове, наречени „шейзаф”. Точно от такова дърво е бил направен тръненият венец на Исус Христос по пътя Му път към Голгота. Тръгвайки нагоре по стръмните склонове обаче започнахме да усещаме все по-силно жаркото слънце. Предварително бяхме предупредени от водачите на групата ни да си носим шапки и слънцезащитни кремове/спрейове, специално за това място. Температурата в Юдейската пустиня варира от 50 до -18 градуса в зависимост от сезона.
Вървейки нагоре, прекосихме малка река няколко пъти като край нея винаги имаше буйна растителност – папрат, бамбук, тръстика. Дори на едно място трябваше да преминем наведени през тунел от екзотични растения.
Водопадите на Давид за 3 на брой като най-голям е естествено най-трудно достъпния и намиращият се на най-високо. Интересно беше, че на втория водопад струята на реката се разделяше на две и всяка струя беше с различна температура – едната по-топла, а другата по-студена. Лично проверих и нямам обяснение.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Йерусалим. Виж ТУК!
РАЗНИ СЧУПЕНИ ИСТОРИИ
Туристите нагоре и слизащите надолу се движеха в две различни пътеки, за да не си пречат, тъй като пътеката беше тясна. Като казах „слизащи“ няма как да не спомена, че на слизане от водопадите точно няколко стъпала преди равната пътека, се подхлъзнах, залитнах настрани, паднах, чух „Пук!“ и в крайна сметка „леко си счупих“ глезена…
Първоначално изпитвах ужасяваща болка и въобще не можех да си стъпвам на крака. Но Бог е в контрол винаги. В групата, с която пътувах, се оказа, че има ортопед-рехабилитатор. Да, точно там, точно тогава се намери доктор, който да ми помогне веднага. Наложи се той да се върне при мен, защото аз не можех да вървя напред. Взе крака, намести го и след това вече можех да стъпвам. Мислех, че наместването ще е много по-болезнено, но в интерес на истината – не беше. След това веднага ми даде да пия прахче Хепароид, за да не се получи възпаление. Е, ситуацията не беше перфектна. Все още куцах, глезена се поду, а до другия ден и посиня, но поне ходех, без да усещам нетърпима болка. По препоръка на същия този ортопед – д-р Александър Станчев, си направих няколко компреси с ориз от ресторанта в хотела с цел намаляне на отока.
Този инцидент се случи точно по средата на екскурзията и нямаше как да се откажа и да си стоя в хотела. Затова, макар и куцукайки и ходейки много бавно и внимателно, успях да се кача на Масада, на следващия ден посетих Галилея, возих се на корабче, а след това и цял ден в Йерусалим. Накрая, в деня на полета ни към България, кракът ми се беше подул почти до коляното от натоварването.
Въпреки всичко беше голяма изненада за мен да чуя, че глезенът ми е счупен, когато се върнах в България след екскурзията и си направих рентгенова снимка. Не очаквах, защото не ме болеше силно. Мислех, че е навехнат или леко изкълчен, но не и счупен. Оказа се, че е счупена неносеща кост, а някаква странична, поради което съм можела през цялото това време да стъпвам. Все пак се наложи да си остана вкъщи за 1 месец и да съм на легло, за да може отокът да спадне и костта да се възстанови най-правилно и бързо. Междувременно посещавах редовно д-р Станчев в кабинета му в Пловдив за допълнителни процедури.
КРЕПОСТТА МАСАДА
Крепостта Масада се намира на върха на плато на един непристъпен, с почти отвесни скали хълм, на височина 430 метра, като в миналото до там се е стигало по една тясна „козя пътека“. Построена е като резиденция на цар Ирод Велики през 37 – 30 г. пр. Хр. Имало е всички „екстри“ и лукс за онова време: царски палат със стенописи, синагога, огромен резервоар за питейна вода, бани с топла, студена и гореща вода, съблекални, плувен басейн, складове за храна, боеприпаси, зоопарк, къща за гълъби и др. Как се е пълнил този огромен резервоар и басейна за плуване с вода на тази височина – просто не става ясно.
Днес до крепостта се стига с кабинков лифт за около 4-5 минути или пеша по козя пътека за около половин час. Аз лично само се качих с лифта до горе и седнах на едно от малкото сенчести места, за да си почивам с току-що травмирания си крак. Изчаках групата да обиколи, после направихме снимки и айде обратно надолу, че беше станало време за море.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
МЪРТВО МОРЕ
Разстоянието от Йерусалим до Мъртво море е 30 км. Районът около Мъртво море е подходящ за отглеждане на градини с финикови палми, като всяка произвежда по 100 кг. фурми годишно. Там се намира и най-ниският път в света, № 90, който минава по западния бряг на Мъртво море и е на -393 метра под морското равнище. Този път преминава през цялата източна гранична територия на Израел – от Ейлат на юг до границата с Ливан на север. Автобусът ни спря в курорта Ein Bokek, намиращ се на брега на Мъртво море.
Мъртво море се намира на -428 м. под морското равнище. Общата му площ е 1020 кв. км. Дълго е около 76 км., широко – около 18 км., и дълбоко близо 400 метра на някои места. Мъртво море е един от водните басейни в света с най-високата концентрация на сол (натриев хлорид) на Земята – около 330%. За сравнение в Черно море солта е 17%, а в Индийския океан – между 32% и 35%. В Соленото море, както също е известно Мъртво море, не живеят никакви риби или растения, а само малко на брой бактерии и микроорганизми. По принцип теорията, че поради високото съдържание на сол във водата, човек не може да потъне, се потвърждава от всеки, който е влязъл във водите на Мъртво море, но не и от майка ми. Тя и тук щеше да се удави. Вече започвам да се чудя къде ли може да е проблемът 🙂
Освен натриев хлорид (сол), във водата на Мъртво море се намира не малка част от Менделеевата таблица, което прави водата много лековита, когато се прилага в разумни граници и с внимание.
Екскурзоводът ни предупреди в никакъв случай да не си пипаме очите с намокрени ръце, нито дори да ги пръскаме със солената вода, защото може да ги увредим сериозно. Също така ако си намокрим дрехите с вода от Мъртво море, се променя структурата на плата и дрехата в последствие може да се скъса като лист хартия. Аз самата си намокрих туниката, с която бях облечена, и наистина стана твърда като картон, но след пране се оправи.
Аз лично това, което направих със счупения крак, бе да си взема един пластмасов стол от плажа, да го поставя във водата и да не мръдна от там един час (колкото ни беше определеното време за тази локация). Така и направих. Още на 10-тата минута започнах да усещам щипене и сърбеж по кожата, причинен от солената вода. След един час кожата ми беше леко зачервена, но отмина. Надявах се водата да повлияе благоприятно на отока и да предотврати получаването на възпаление в крака.
Счита се, че на дъното на Мъртво море се намират градовете Содом и Гомор, известни с това, че разгневяват Бог със своето безобразно греховно поведение и сексуални мерзости, така че Бог ги унищожава.
И последно един невероятно интересен факт – Соленото море освен сол, може да отделя и … асфалт/битум. Това е първият нефтен продукт, познат на човечеството. От време на време на повърхността на езерото се появяват битумни късове. Най-голямото парче е било изхвърлено от морето през 1834 година и тежало 2700 кг. Предполага се, че асфалтът избива през крехката на това място скална мантия, но за известно време бива задържан от твърдите солни блокове. Когато обаче постепенно солните скали се стопят, той си проправя път към повърхността. Битумът бива събиран, обработван, използван и продаван по тези земи още преди Новата ера.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
