Круиз в Средиземно море с малко бебе
СЛЕД 4 ДНИ ОТИВАМЕ НА КРУИЗ!
Решението за круиза го взехме на 9.05 т.е. само 4 дни преди отплаването. Тогава съвсем случайно попаднахме на страхотната оферта да пътуваме с круизна компания MSC с техния кораб Lirica в каюта с балкон само за 239 евро на човек за дати 13-20.05.2011 г.! Беше супер ласт минит оферта и решихме, че сега ни се е паднало да се възползваме.
От много време търсихме подобна цена и ето, че я намерихме. Обадихме се на българската агенция, която предлагаше круиза – Premier Tours, запазиха ни последната останала каюта с балкон и трябваше мигновено да преведем цялата сума по банковата сметка на агенцията, тъй като нямаше време. Беше Неделя и още си спомням как седяхме пред единствения отворен клон на банката пред мола, едновременно ентусиазирани и притеснени дали всичко с резервацията ще мине безпроблемно.
След като платихме, следващото нещо, което трябваше да решим бе дали да взимаме нашето 3-месечно бебе Ави с нас. Щеше да ни бъде много трудно да изкараме толкова време без нея, затова решихме, че и тя ще пътува с нас 🙂 За три дни й изкарахме задграничен паспорт, който тогава струваше 20 лв. и вече беше готова да пътешества из Европа. 🙂
Цената от 239 евро включваше 7 нощувки в каюта с балкон, пристанищни такси, all inclusive изхранване, забавления на борда. Ави беше напълно безплатно. Zero! Единствено имахме да доплатим бакшишите, които са задължителни и са в размер на 7 евро/ден на човек. Маршрута на круиза бе следния:
ГЕНУА –> АЯЧО (КОРСИКА) –> ЧИВИТАВЕКИЯ (РИМ) –> САЛЕРНО –> ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА –> МАРСИЛИЯ
ОТ БЪЛГАРИЯ ДО ГЕНУА
До Генуа, Италия, стигнахме с автомобил на газ, тъй като цената на самолетните билети, купени в последния момент, беше твърде висока. Нямахме проблеми по пътя, карахме само по магистралите. Общо отиването ни излезе 135 евро за газ и с пътните такси. Пътуването отне общо 27 часа като тръгнахме в 6:00ч. от Пловдив предния ден и в 9:00ч. на 13.05 бяхме в Геноа. Спирките за храна, тоалетна и горива се събираха в три часа общо и отделно спахме в колата още 6-7 часа. Спряхме да нощуваме към 23 часа, когато вече бяхме влезли в Италия. После към 2:00ч. на Симеон му се докара, кара точно до следващата бензиностанция и спряхме, защото му се приспа отново 🙂
Нямахме проблем относно зареждането с газ, с изключение на Хърватия, където има много малко газстанции и цените навсякъде бяха около и над 1,40 лв/литър. Минахме транзитно през Сърбия, Хърватска, Словения и влязохме в Италия. Много ни хареса Словения като архитектура и ландшафт. Дори от магистралата Словения изглеждаше много уредена държава с безброй малки китни селца.
Бебе Ави, която тогава бе на три месеца и половина, въобще не разбра, че пътува. През цялото време или спеше, или я кърмих.
В Италия за първи път видяхме на магистралата тир да изпреварва тир и да прави след себе си колона от автомобили. Оказа се, че това е обичайна практика по магистралите в Италия – както караме със 130-140 км/ч и изведнъж се налага да намалим на 90 км/ч заради тировете.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Град Генуа се намира в подножието на Апенините и за да стигнем до него трябваше да минем през планинска магистрала. Всички коли караха с поне 100 км./ч. по супер остри завои и беше голям екшън точно преди финала. Трябваше да избираме да караме или в лентата, където са тировете, или в другата лента, но това означаваше, че трябваше да се съобразим с другите движещи се коли и да караме също толкова бързо.
Още по-голям екшън бе намирането на пристанището в Генуа. Изпуснахме отбивката за „Portе“ и после около час се мъчихме да го намерим. Не успахме да намерим безплатни места за паркиране, затова се наложи да прежалим едни 70 евро за 8 дни паркинг, докато нас ни няма.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Италия. Виж ТУК!
КАЧВАНЕ НА КОРАБА
По предварителна информация чекин-а трябваше да започне в 13:00 ч., но започна още в 11:00ч. Провериха ни паспортите, направиха ни снимка (Ави се беше усмихнала точно за снимката :)) и ни връчиха круизните карти, благодарение на които можехме да се качваме и слизаме от борда на различните пристанища, както и да ги използваме като платежно средство като в тях се начислява сума, когато купуваме разни неща и се възползваме от платени услуги на кораба и в последния ден от престоя ни на кораба си изплащаме събраната сума.
И така, към 13:00ч., се качихме на борда на кораба MSC Lirica. Една мулатка ни придружи до нашата каюта с номер 10045 и се намираше на дек 10. Като влязохме вътре и направо ахнахме. Беше супер! Каютата ни разполагаше с голям гардероб, вана, минибар, телевизор, широко удобно легло, диван, но най-важното беше, че разполагаше с балкон 🙂 Питаха ни дали искаме бебешка кошара за Ави, но отказахме, тъй като бяхме решили, че тя ще си спи с количката.
След като разгледахме каютата, отидохме да обядваме в бюфета, които се намираше на дек 11.
На кораба имаше около 40 Българи, от София и Добрич главно, като за повечето от тях това не беше първи круиз. Имаше и много други националности. Японците, например, ни оставиха с впечатлението, че са доста залюхани и въобще не можеха да се ориентират какво, кое, къде. Французите пък всяка вечер си поръчваха вино, а германците, о германците, си пълнеха чиниите догоре и после взимаха още чинии за пълнене.
Времето през Май, докато ние бяме на круиз, бе приятно и за къс ръкав, ако си на сушата, но на откритите палуби на кораба много духаше и беше доста хладно. Добре, че си носихме дебели суичъри и якета. За съжаление, тъй като корабът е сравнително стар, разполагаше само с открити басейни и джакузита, които заради вятъра и хладното време, си стояха напълно празни.
ХРАНАТА НА КОРАБА
Храна имаше в изобилие, макар и да бяха повтарящи се ястия. Например, за закуска винаги имаше компот от праскови и круши, пресни плодове – диня, ананас, няколко вида пъпеш, шунка, салам, кашкавал, яйца с бекон, йогурт, хлебчета и кексчета. На обяд винаги имаше салати от домати, краставици, отделно моркови, ориз, салата айсберг, репички, кашкавал, салам, ястия с октоподи, салата с малки лукчета арпаджик, варени картофи и разбира се, много ПАСТА с различна форма и сос. Закуската и обяда бяха на бюфет тип „шведска маса“. Също така обядвахме и в пицарията като там избора ни беше ограничен до пица, пържени картофки, скара, кренвирши.
Вечерята беше в ресторанта на дек 6. Първоначално бяхме писани за втората сесия на хранене, която започваше към 21:00ч., но се преместихме безпроблемно на първата сесия, защото бебе Ави си лягаше по-рано. Имаше табели, че в ресторанта е забранено влизането с къси панталони и джапанки. По време на вечеря си поръчвахме от меню, което се състоеше от няколко предложения за салата, предястие, супа, паста, основно ястие и десерт. Повечето основни ястия и предястия бяха с риба. Питиетата бяха платени – това разбрахме първата вечер, когато се излъгахме да поръчаме вода и сок.
За целия круиз опитахме доста неща, които в България няма как да си позволим – например черни миди, октопод, скариди, кралска скарида, калмари, заешко месо, акула. Смешно беше, че в повечето случаи реално не знаехме точно какво ядем, тъй като менюто беше на английски, а ние с нашия английски…
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
ПЕРСОНАЛА НА КОРАБА
В ресторанта ни обслужваше младо момче на име Дейвид от Индонезия. Веднъж го питахме от чисто любопитство колко часа работи и той каза, че на ден му се събират 11 часа работа, без да брои почивките, и че изключително малко хора от персонала имат въобще някакъв почивен ден. Все пак там са да работят сезооно и да изкарат пари за семействата си, затова работят всеки ден. Една вечер, докато се хранихме в ресторанта и Ави не беше в настроение, Дейвид дойде при нас, взе една кърпа и за максимум 1 минута направи оригама във формата на патенце. Бебе Ави се заигра с него, усмихна се и вече не беше нервна.
А за чистотата и уюта на нашата стая се грижеше един стюард, който ние нарекохме Леонардо ди Каприо поради неговата прилика с актьора. Всяка сутрин, докато ние бяхме на закуска, той влизаше, подреждаше цялата стая, изчистваше с прахосмукачка и слагаше нова постелка над спалнята. Вечер, докато бяхме на вечеря, влизаше отново, подреждаше, махаше постелката от спалнята, изключваше основното осветление, включваше нощните лампи и дори ни премяташе завивките от единя край – с една идея – влезем ли направо да си лягаме. Кошчетата за отпадъци и използваните хавлии ги подменяше всеки ден.
Всяка вечер „Лео“ ни мушкаше под вратата на стаята лист с програмата за следващия ден. На този лист намирахме актуална информация какви са атракциите и събитията на кораба, какви уроци и тренировки има, какво ще е представлението в театъра, какво трябва да ни е облеклото за вечеря, коя е следващата спирка от маршрута, прогноза на времето там и т.н
Персоналът на кораба винаги беше много усмихнат и отзивчив. Един простичък пример: Веднъж, когато искахме да се разминем с Лео – ние с бебешката количка, а той – с количка, натоварена с 6 куфара, той като ни видя, буквално за секунди свали всичките куфари на земята и ни направи път да минем! Уау! Повечето от персонала, които обслужваше ресторанта и каютите, беше от по-бедните държави – Хондурас, Индонезия, Филипини. По-високите позиции бяха заети от италианци, а самата круизна компания MSC е собственост на швейцарци. Корабът Lirica е строен в Панама.
ПРОЧЕТЕТЕ ПЪТЕПИСА И ЗА ДРУГОТО НИ ПЪТУВАНЕ С КРУИЗ ОТ ЕВРОПА ДО КАРИБИТЕ – ВИЖТЕ ТУК
БЕБЕ АВИ НА КРУИЗ
Бебе Ави беше най-малкият пасажер на борда. Имаше и други деца, по-големи от нея – около 10 на брой, а средната възраст на пасажерите бе някъде между 60 и 65 години. Всеки път, когато се качихме или слизахме с асансьора, всички останали вътре се възхищаваха на Ави и питаха колко е голяма и дали е момиче, въпреки че цялата беше облечена в розово 🙂 Странно?! Нямахме никакви проблеми с Ави на кораба. Придвижвахме се главно с бебешката количка и през цялото време тя беше много спокойна.
Много време след като беше приключил круиза, разбрахме, че всъщност сме взели бебе Ави на борда нелегално. Какво означава това ли? Ами въпреки че минахме всички паспортни проверки качвайки се на кораба и въпреки че казвахме на всеки от пасажерите, че Ави е на три месеца и половина, се оказа, че всъщност е напълно забранено качването на бебета под 6-месечна възраст и това е написано в Общите условия на круизната компания. Как сме се качили тогава, незнам 🙂
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
