Катманду
ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕЛИЯ НИ МАРШРУТ И ЗА НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАС РАЗХОДИ В НЕПАЛ – вижте ТУК.
ПРОЧЕТЕ И КАК ЗАПОЧНА ЦЯЛОТО ТОВА ПЪТЕШЕСТВИЕ като прочетете ПЪТЕПИСА ЗА ДУБАЙ
Какво е да си на място 3 години след опустошително земетресение, да се возиш в претъпкан до горе азиатски автобус, как четирима човека могат да се наобядват за цели… 12 лева, и да присъстваш на непалска сватба – четете в следващия Пътепис за Непал: КАТМАНДУ.
Полетът ни от Дубай до Катманду беше от 15:50ч. отново с Flydubai и продължи около 4 часа. Flydubai имаха по четири полета на ден от Дубай до Катманду и всичките бяха пълни на 100%, включително и нашия. Освен нашата група от четирима, имаше само още двама бели в бизнес класа. Всички останали бяха на непалци. Много интересно беше като почнахме да наближаваме Катманду и нищо не се виждаше отвън през прозорците на самолета. Пълна тъмнина. Тук-таме някоя лампичка на някоя къщичка мъждукаше.
Кацнахме около 22:00ч. на малкото летище в Катманду. Имаше много малко персонал по това време на денонощието. Беше необходимо да си извадим визи като виза за 15 дни струваше 25 долара и се изкарва през машина Необходимо е само да се сканира паспорта и да се направи снимка и машината автоматично изкарва визата. Имаше и служители, които ни помогнаха в целия този процес. След това се плаща на касата и се минава през паспортна проверка. Това беше най-дългата паспортна проверка, която сме имали до момента. Също така на летището обменихме долари в рупи, колкото да имаме за такси до хотела и за вечеря. В последствие разбрахме, че обменен курс на летището е може би най-добрият в цяла Непал.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
От летището се качихме на такси до хотела, което струваше 700 групи, като за трансфери след 21:00ч. се заплаща допълнително 100 рупи.
Както във всички останали, така и в топзи пътепис за Катманду, Непал, ще се опитам да дам конкретна информация относно хотели, цени и лични мнения. Хотелът ни се казваше OYO 117 Osho Holiday Inn, резервиран през booking.com и ни изненада приятно. Това е цяла верига хотели, като разполагат с няколко хотела в Катманду и Покхара. Препоръчвам ги с две ръце. На посрещане в стаята имаше безплатно бутилира минерална вода, а леглата и банята изглеждаха много чисти. Също така местоположението на хотела беше повече от прекрасно – на две минути път от центъра на Тамел ( туристическия квартал на Катманду ) като в същото време се намираше на тиха уличка, далеч от нощни барове и дискотеки. Цената бе 12 долара за нощувка в двойна стая с включена закуска.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Катманду. Виж ТУК!
Тази първа вечер в Катманду ни се стори доста стресова и напрегната за всички ни. От модерния и луксозен Дубай попаднахме в някакво много тъмно и непознато място. Оставихме багажа в хотела и отидохме да си търсим място за вечеря. Вече беше близо полунощ, когато намерихме едно приятно заведение на покрива на една от сградите. Като за първа вечер в държава от Третия свят, се придържахме строго към правилата за хигиена – да си мием ръцете преди всяко, ама наистина всяко хранене, да избърсваме ръцете и вилиците, да не ядем зеленчуци и плодове и да не си поръчваме нищо с лед. Също така храната трябва да е минала някакъв вид топлинна обработка.
Храните, които присъстваха във всяко меню във всеки ресторант бяха бургери, чаомин (нюдели), омлети, мо-мо и голямо разнообразие от ястия със ориз. Непал е единствената страна, в която сме били и където се оказва, че е много по-евтино човек да се храни по ресторантите, отколкото да си купува храна от супермаркет и и да си готви.
На следващия ден закусихме в хотела филийки с масло и сладко, лют омлет и банан. След това отидохме навън, за да се запознаем по светло с обстановката и атмосферата навън. Още при излизането си от хотела ни връхлетя толкова силна миризма, смес от прахоляк, мръсотия и тамян, че близо половин час не спрях да кихам. Намерихме едно място, откъдето си взехме местна SIM карта, каято ни струваше 300 рупи за самата пластика + 2500 MB интернет и още 550 рубин за 4G 2500 MB. и 50 минути разговори с местни номера.
Tочно до нашата квартира минаваше най-интересната улицата в Тамел – тази, която свързва Тамел с известния Durbar площад. Беше осеяна с разнообразни магазини за шалове от кашмир, вълна от як, трекинг екипировка, будистки купи, както и офиси на агенции, които предлагат разнообразни туристически услуги. Върху улицата бяха закачени типичните непалски знаменца, на които са написани молитви за здраве, късмет, благополучие.
Тръгнах към Непал с много негативно очакване, че всичко ще е доста мрачно и сиво там, НО тази улица преобърна на 180 градуса моята представа за Непал. Толкова цветно, толкова шумно и толкова добре настроени хора към туристите. Нямаше го манталитета за прецакване и постоянна измама, както беше в Дубай само ден по-рано.
Разхождайки се по тази интересна улица минахме през няколко хиндуистки храма. В единият край на един от храмовете, чух детски гласчета. Приближих се и видях, че това е училище. Още малко се доближих и видях, че в какви мизерни условия са принудени тези дечица да живеят и играят. Предварително бях взела от България някакви малки неща, които евентуално да подаря на децата там. Реших, че това е моментът, в който да го направя. Влязох вътре, говорих с учителката. Поздравих децата. Бяха с толкова искрени топли усмихни и толкова много на брой. Сигурно около 30 дечица… Подари им пъзелчета и забавни парти свирки, но тъй като бройката, която аз носих беше по-малко отколкото бяха дечицата, госпожата прецени, че ще е по-удачно да ги даде по-късно. Попитах госпожата дали могат да говорят английски език и като отговор госпожата събра децата, строя ги в две редици и им даде тон да изпеят цяла песен на английски.Наравих си снимки с малчуганите и продължихме нататък. Тези малчугании оставиха дълбока следа в съзнанието и паметта ми само за няколкото минути прекарани с тях. Вижте само колко са прекрасни!
Продължихме по шарената, изпълнена с много живот улица. Пристигнахме до площад Durbar, който представлява комплекс от няколко стари сгради и храмове. Входът беше 1000 рупии. По-късно разбрахме, че в този комплекс се намира и момичето-богиня. Историята на това момиче е, че бива избрано от всички високо стоящи кланове и го поставят да живее в двореца в Durbar. Там това момиче живее като истинска богиня, всички му се покланят и угаждат. Всички жители искат да я видят. Това продължава до момента на нейния първи менструален цикъл. Тогава се разбира, че тя всъщност не е богиня и бива свалено от трона и на място е сложено друго дете. Имах огромно желание да видя това дете-богиня, но се оказа, че шансът дори само да го зърна е много малък, защото се появява само за десетина секунди на прозореца, помахва и се прибира. По-голям шанс да се види има през Август или Септември, когато има специален фестивал и тогава вратите на нейния дворец са отворени за посетители.
Оттам продължихме към по-съвременната част от Катманду, която обаче не ни впечатли с нищо. Отидохме до Nepal Tourist Board, откъдето трябваше да си изкараме пермитите за трекинга.
Огладенели от разходки и снимки, седнахме да ядем в едно крайпътно заведение извън туристическата част. Сметката ни беше общо 12 лева за обяд за четирима!!
Качихме се на градски автобус до Патан, една от основните забележителности в Катманду. Отново, като площад Durbar, представлява комплекс от стари сгради и храмове. По пътя станахме свидетели на непалска сватба или по-точно на моментът, когато младоженецът очаква да пристигне неговата булка. Имаше оркестър и вечеря на бюфет. Мъжете бяха издокарани с костюми, а жените в много красиви типични непалски рокли.
Там видяхме и ултра-модерен Мол, в сравнение с останалата действителност навън.
Това, обаче, с което ще запомним този ден в Катманду е прахолякът. Точно половината от пешеходците и 100% от мотористите носеха маски пред устите си заради замърсения въздух. Wikipedia твърди, че в Катмадну живеят до 2 милиона човека. Според нас обаче те са в пъти повече. Трафикът там е изключително натоварен, както е и в повечето Южноазиатски държави – с много коли, скутери, мотори, мотопеди, триколки, автобуси, маршрутки. Наложи се и ние да си вземем маски за лице.
По-късно вечерта отидохме в ресторант OR2K, за да се видим с други наши познати българи, които бяха по същото време в Непал. Влязохме в ресторанта и какво да видим – целия ресторант пълен само и единствено на 100% с бели туристи! А ние се чудим къде са туристите в Непал. Ето къде са се скрили J Ресторантът беше по-скоро Bar&Dinner и предлагашe разнообразие от ястия и напитки на съвсем туристически цени. Нашите познати ние разказаха за тяхното преживяване на полета с хеликоптер около връх Еверест и стъпване на базовия лагер в неговото подножие. Летенето с хеликоптер около връх Еверест е една от основните атракции в Непал, но тъй като цените започват от 300 долара/човек решихме да си го спестим.
Повечето пътища и улици в Катманду са черни или чакъл, само най-големите булеварди са широки и асфалтирани. Оказа се, след нашата обиколка из Непал, че Катманду е наистина най-натовареният и пренаселен град в Непал. Град Покхара се води втория по население и големина град, но е в пъти по-спокоен и асфалтиран. И разбира се по-туристически насочен.
След първия, наситен с толкова шум, музика и прах, първи ден на непалска земя, ставането в 05:00ч. слледващата сутрин бе цяло мъчение. Бяхме планували с такси да отидем до Нагаркот, откъдето да гледаме изгрева и връх Еверест. Предната вечер бяхме уговорили такси, което да ни заведе до Нагаркот и след това да ни остави в град Бактапур на цена от 2200 рубли (22 долара ). Шофьорът на таксито обаче дойде с някаква много стара и тясна кола и преценихме, че няма да се качим при него. Затова намерихме друг шофьор. От хотела тръгнахме в 5:15ч. сутринта и пристигнахме в 6:50ч. Разстоянието бе 27 км. Само че пътя до Нагаркот беше ужасен – дупка до дупка. Половината път по широчина асфалт, другата половина – в големи дупки. Пристигнахме точно няколко минути след истинския изгрев. Хвана ни яд и че времето не беше много благоразположено към нас и не можахме да видим връх Еверест.
Оттам продължихме към старата столица Бактапур, отново по подобен път осеян с множество дупки. Входът за комплекса бе 1500 рупи и включва много храмове и стари сгради.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Когато бяхме там се провеждаше някакъв религиозен фестивал, на който местните се бяха облекли в червено и принасяха дарове. Също така имаше двама мъже, облечени като хиндуистки богове и като минахме покрай тях, те ни поискаха пари по особено груб начин: „Вижте, това е хиндуисткия бог, дайте пари:“ и бяха затворили една от улиците и никой не можеше да мине оттам, преди да даде пари. По същия този груб начин аз им отказах.
Също така в старата столица Бактапур наехме един гид за 5 долара. Ама милия, имаше такова произношение на английски, че нищичко не му се разбираше. Само ни се усмихваше и даваше зор да вървим напред, че по-бързо да свърши с нас и да отиде при следаващите клиенти. В Бактапур може да се закупят много евтини глинени будистки или хиндуистки статуи за 30 ст./бройката за като подарък от пътешествието за близки и познати.
От там, вместо с такси, решихме да се качим на междуградския автобус до Катманду. Бяхме много набутани един към друг и беше много горещо. Все си мислех, че няма място за повече пътници, но ето, че кондукторът (повиквачът) качваше още и още… 🙂
Цените в Катманду варират значително в зависимост от това дали си в туристическата зона ( Тамел, Thamel ) или като например бургерите бяха от 120 до 250 рупи, традиционното за Непал ястие МО-МО и нуделите бяха между 120 до 250, а ястията с орис с всякакви там сосове и добавки струваха между 250 и 650.
ПРОЧЕТЕ И СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС ЗА НЕПАЛ: ТРЕКИНГ ИЗ ХИМАЛАИТЕ
