Една седмица на Малдивите – Пътепис част 1
ИЗБОР НА ДЕСТИНАЦИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА COVID
Идеята да посетим Малдивите дойде естествено по време на епидемията от Covid19 през зимата на 2020-2021 година. Всъщност първоначално имахме закупени самолетни билети за Филипините за същите дати през които бяхме на Малдивите. Изчакахме до последно (до един месец преди полетите ни), но за съжаление Филипините така и не отвориха границите си за туристи. Затова решихме да се пренасочим към друга дестинация. И тъй като зимата си отиваше, а ние вече имаме навик посред зима да ходим някъде на топло местенце, се оказа, че най-популярните дестинации към онзи момент и най-лесни от гледна точка на пътуване, пандемия, тестове, карантини бяха Занзибар и Малдиви. Целият Facebook ми беше пълен със снимки от хора, които са или в Занзибар, или на Малдивите.
В крайна сметка решихме, че ще ходим до Малдиви. Датите бяха от 21.02.до 02.03.2021г. Две неща повлияха на избора ни. Първото беше, че намерих изключително изгодни цени за нощувки в ризорт на Малдивите, които иначе струват в пъти повече, но за това малко по-късно. 🙂 Дори резервирах нощувките ни през agoda.com (с безплатна анулация) още преди да бяхме купили самолетните билети. Общо взето организацията по пътуването започна точно 1 месец преди самото пътуване.
Държа да подчертая, че никога не съм имала някакво силно изгарящо желание да посетя Малдивите, защото винаги ми се е струвало, че те са доста скъпа, стерилна и скучна дестинация. Но дали наистина се оказа така? Ризортите са стерилни, да. Там всичко е направено са западни туристи и е на високо ниво чистота и обслужване. В пандемията от Ковид точно това беше най-безопасното място на света. Скъпа дестинация? Ами, да, определено е скъпа, но ние намерихме супер изгодни цени, така че не се наложи да продаваме органи, за да си позволим почивката 🙂 Скучна? Дори на мен, която винаги когато съм на пътуване скитосвам с часове и километри наляво и надясно и не се спирам, не ми беше скучно и май за първи път успях да си почина по време на почивка 🙂
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
Второто нещо, което повлия на избора ни да се спрем на Малдивите пред Занзибар беше Ковид обстановката там. По онова време Танзания (където се намира о-в Занзибар) отричаше напълно съществуването на Ковид и съответно нямаше никакви рестрикции.
На Малдивите обаче противоепидемичните мерки в края на февруари 2021 година се изразяваха в следното:
– всички туристи трябваше да предоставят отрицателен PSR тест на летището при пристигане, направен до 92 часа преди кацане
– попълване на здравна декларация онлайн до 24 часа преди кацането и отново 24 часа преди заминаване
– ризортите бяха достъпни само от местни хора и туристи, които предоставят отрицателен PSR тест. Бяха спрени всякакви еднодневни екскурзии от местни острови до ризорти или от ризорти до местни острови.
– след престой в ризорт, трябваше непременно да ни закарат до летището и да не мърдаме от там
– след престой на местен остров, се изискваше PSR тест при напускането на острова
– маските на лицето бяха задължителни за всички местни хора на открито и на закрито. По принцип бяха задължителни и за туристите, но на ризортите нямаше проблем да сме и без маска. На ризорта целият персонал беше 100% от времето с маска на открито и закрито.
Първоначално мислех да разделя нашият престой като няколко дни прекараме на местен остров, за да опознаем местната култура и след това се прехвърлим на ризорт. Оказа се обаче, че стъпвайки на местен остров, се задължаваме при неговото напускане отново да си направим pcr тест, иначе няма как да напуснем местния остров и затова се отказахме.
МАЛКО ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МАЛДИВИ
Малдивите са най-малката страна в Азия по население и територия. Населението й към 2020 г. е около 530 хиляди души, от които близо 1/3 са чужденци, дошли да работят в туризма. Работници идват предимно от Индия, Шри Ланка, Бангладеш. Малдивите се състоят от цели 1190 острова, разделени на 26 групи, наречени атола. От тях около 200 острова са населени с местни хора и около 150 са островите-ризорти. Средната надморска височина е забележете – цели 1:50 метра, а най-високата точка е едва 2 метра и 30 см! Това прави страната да е най-ниската държава в света. Столицата Мале е единствения град на Малдивите и се намира на най-големият остров.
Часовото врме на Малдивите е +3 часа спрямо България т.е. са 3 часа напред. Валутата на Малдивите се казва малдивска рупия, но ние нито видяхме, нито пипнахме на живо малдивски банкноти, защото всичко платихме с карта.
Местното население изповядва сунитски ислям и мюсюлманството е изискване за получаване на гражданство. Малдивите са една от 13-те държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание. Останалите такива държави са: Афганистан, Иран, Малайзия, Мавритания, Нигерия, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, ОАЕ и Йемен.
Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел или резорт на Малдивите. Виж ТУК!
САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ И ПОЛЕТИ
Пътувахме с авиокомпания Flydubai като самолетните ни билети струваха 508 евро/човек за двупосочен билет от София до Мале със прикачване в Дубай (терминал 3). На отиване разполагахме с 12 часа на летището в Дубай, докато на връщане – само със 6 часа. В интерес на истината самолетните билети с Емирейтс (които се водят, че са доста по-добри от Flydubai) бяха едва с 20-30 евро по-скъпи от нашите, но реших, че билетите ни са достатъчно скъпи според нашите представи и че не искаме да даваме още пари.
Билетът ни включваше 1 брой чекиран багаж + 1 брой ръчен багаж (малък куфар) + дамска/лаптоп/фотографска чанта или раница. За първи път от години пътувахме с куфар и не мъкнахме тежки раници на гръб 🙂
Имахме общо четири полета и всичките бяха навреме +/- 15 минути:
На отиване от София до Дубай – полет номер FZ-1758, излита от София в 14:30 и каца в Дубай в 21:15ч.
от Дубай до Мале – полет номер FZ-1569, излита от Дубай в 9:55 и каца в Мале в 15:10ч.
На връщане от Мале до Дубай – полет номер FZ-1570, излита от Мале в 23:30 и каца в Дубай в 03:10ч.
от Дубай до София – полет номер FZ-1757, излита от Дубай в 9:40 и каца в София в 13:25 ч.
Продължителността на всеки полет беше между 4 и 5 часа и на всеки полет се случваше общо взето едно и също нещо: около един час след излитане се сервираше храната, която представляваше избор между вегетарианска паста и пилешко месо с гарнитура. Храната беше доста разочароваща и бедна, но все пак я оползотворихме. Също така предлагаха вода в 100 мл-ви кутийки.
Поради пандемията стюардесите и стюардите приличаха на хирурзи, защото носеха облекла за еднократна употреба, ръкавици, маски на устата, а някои – дори и предпазни очила. Презентацията, за това какво се прави по време на евакуация, беше доста забавна в момента, когато трябваше първо да си свалят предпазната медицинска маска, след това да сложат кислородната маска и после пак да си сложат отново медицинската маска. След което същото действие трябваше да се повтори и на втория език. Същото се правеше, когато стюардесите и стюардите трябваше да демонстрират как се използва свирката, която е закачена на спасителната жилетка.
И четирите полета бяха със самолети Боинг 737, които побират около 200 човека и бяхме малко разочаровани, че не са от големите самолети с по 2 пътеки и 3 колони седалки. В самолета преобладаваха българите тръгнали на почивка до Малдивите. Явно бе, че имаше някаква група с туристическа агенция. Много от българите, с които бяхме на отиване, пътувахме също и на връщане.
Нещо, което ми направи впечатление гледайки през прозореца на самолета, бе че Югоизточната част на Турция абсолютно навсякъде, където погледнех, беше покрита със сняг. Изглеждаше като че ли летим над Антарктида или Гренландия. Уникално красиво!
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
12 ЧАСА ПРЕСТОЙ В ДУБАЙ, ТЕРМИНАЛ 3
Кацайки на Международното летище в Дубай се озовахме на терминал 3, който е един от най-големите терминали в света по разгърната площ и пътникопоток. Самият факт, че отне 25 минути да ни возят с автобус от мястото, където спря самолета до сградата на терминала, говори достатъчно. След като стигнахме сградата следвахме табелите „Connections“, минахме отново проверка на ръчния багаж и се насочихме към бизнес салоните. Разполагахме с 12 часа престой на летището. Бяхме решили, че няма да влизаме излизаме от летището и да се разхождаме из нощен Дубай, тъй като не бяхме сигурни дали няма след това да ни искат PSR за следващия полет.
И двамата със Симеон разполагаме с кредитни карти Diners Club, благодарение на които имаме безплатен достъп до някои от бизнес салоните по летищата из целия свят. Още при тръгване на летището в София се опитахме да влезем в някой от двата салона там – Плиска или Преслав, но за съжаление и двата не работеха, тъй като по това време на годината ресторантите в България бяха затворени на 100% поради Ковид рестрикции.
В терминал 3 на Дубайското летище обаче имаше 2 салона, които работеха и имахме право да посетим. Така и направихме 🙂 Първо отидохме в Marhaba Lounge който се намира близо до Gate b21 на четвърто ниво. Стига се с асансьор. Влизайки там първоначално забелязахме, че има разни сандвичи и салати или още взето – нищо особено. Едва след като се нахранихме с тези, видяхме, че има и готвени топли ястия. Разбрахме бързо, че сме се изиграли. 🙂 В този салон имаше много на брой удобни кресла, където човек да отпочине по време на път. След 3 часа изтече безплатния ни престой и се насочихме към другият салон, който се намираше почти отсреща. 🙂
Вторият салон се казва Lounge@B и се намира до Gate 24b и до McDonald’s, на четвърто ниво и отново се стига с асансьор. Там имаше QR код, който като сканираш и виждаш менюто, по което може да си поръчаш хапване. Всичко, което поръчахме беше наистина много вкусно направено и всяко ястие изглеждаше толкова красиво, колкото в елитен ресторант. В този салон беше на разположение и безплатен масажен стол, както и удобни кресла, където човек може да отпочине. Единствената ми забележка бе, че осветлението, което бе точно до тези кресла, бе доста неприятно, ако човек се опитва да спи. И така, след като хапнахме и пихме в единия салон и после отново хапнахме и пихме в другия салон, най-накрая дойде време да се качим на следващия полет от Дубай до Мале.
Към следващия пътепис за Малдивите – ПЪТЕПИС ЗА МАЛДИВИ – ЧАСТ 2
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
