Гваделупа – Френският оазис на Карибите – Част 2
Посещението ни на остров Гваделупа беше и нашата финална спирка от ТРАНСАНТЛАНТИЧЕСКИЯ КРУИЗ ОТ ЕВРОПА ДО КАРИБИТЕ – вижте ТУК.
ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПЪТЕПИСА ЗА ГВАДЕЛУПА – ВИЖТЕ ТУК
Какво е да посрещнеш Коледа по джапанки, припичайки се на екзотичен карибски плаж и какво е да ти се случи истинско ЧУДО, четете във втората част от пътеписа по-долу.
На следващия ден беше Бъдни вечер, 24.12. Сутринта рано върнахме колата на Eurocar и оттам пеша през града. Напазарувахме и се прибрахме да готвим „празнична вечеря“. По залез слънце към 17-18 часа се разходихне по плажа и си направихме много хубави снимки. Оттам се прибрахме в квартирата, за да си хапнем „празничната вечеря“ за Бъдни вечер, която се състоеше от пиле с картофки ( по рецепта на Саймън), марулена салата и празнична баница. Баницата изглеждаше да е със сирене, а се оказа с нещо много странно – смесица между спанак и местен червен картоф. Същият ден, по-рано, от градския пазар си взехме литър и половина кокосов сок и кутийка с бялата консистенция от кокоса. Всичко общо за 4 евро.
Набързо се нахранихме и се зачудихме какво още да правим. Решихме да отидем на католическата църква в центъра на града, където имаше служба от 19 часа. Навън беше много тъмно и малко ни беше шубе, но безпроблемно отидохме и се върнахме. Там пристигнахме точно в 19 часа. Залата вече беше препълнена отвътре и дори имаше хора по прозорците отвън. Харесахме си едно местенце до един от прозорците и се настанихме там. Аз лично почти нищо не успях да видя и да разбера какво се случва… Стояхме до 20:30 – 21 часа и си тръгнахме. На връщане колелото от бебешката количка падна, без да разберем кога и къде, и се наложи Симеон да се върне и да го намери, а аз с децата да продължим пеша из тъмното до квартирата…
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
На следващия ден беше Рождество и по правило трябваше да има подаръци 🙂 И тъй като не разполагахме с елха, ги поставихме под една палма точно пред терасата ни. Децата обаче веднага ги забелязаха, прескочиха оградата и си ги взеха. В продължение на 25 дни държахме подаръците скрити в багажа ни. Криско взе неговия – някаква луда музикална количка от Джъмбо, която се върти и си отваря сама вратите, а на Ави беше детски комплект за маникюр и педикюр 🙂 Преди да заминем на пътешествието беше голяма чуденка какво да вземем, така че да е достатъчно малко, за да се побере в куфара, а ние не само, че успяхме да ги поберем, но и да ги държим скрити чааак до Рождество.
След това отидохме на сутрешната рождествена служба от 9 часа. За разлика от вчера вечерта, където имаше и много бели, то тази сутрин ние бяхме едни от малкото бели, станали рано и дошли на църква. Успяхме да заемем едни от последните останали места в залата. Също така ни дадоха и един напечатан лист, на който, като сценарий, бяха написани текстовете на песните, молитвите и прочие.
След службата отидохме на плаж. Следобед си пуснахме DVD с „Парижката Света Богородица“ за Квазимодо и Есмералда.
На следващия ден ставане, закуска и отправяне към най-близката спирка на междуградския транспорт. Щяхме да посетим най-известният и хубав плаж на остров Гваделупа – този в градчето Света Анна. Като пристигнахме там, първо минахме през едно пазарче с перфектни за спомен нещица: картички, магнити и много още сувенири, направени от характерния гваделупски плат, от който се правят местните традиционни облекла – смесица от червено, оранжево, жълто и бяло.
След това отидохме и на самия плаж. Там във водата имаше интересно съоръжение за деца, което се виждаше и от главния път. На плажа имаше много палмови дръвчета, пясъкът бе относително бял, а водата в морето – много чиста. И най-хубавото въщност беше, че плажът се оказа много полегат и можеше да се влиза около 150 метра навътре в морето. Перфектен за деца! Не можахме да изкараме нашите от водата. Бях чела предварително, че там ставало и за шнорхелиране, но освен тук таме някоя бяла рибка, друго не видяхме. После на връщане взехме памперси от Карфур, които се оказаха доста по-евтини сравнявайки стандартът на живот в България и Франция.
27 декември, последен ден на о-в Гваделупа и беше определен главно за стягане на багажа и изчистване на квартирата.
Следобед Саймън и децата отидоха на детския басейн в комплекса, в който се намираше нашия апартамент. И двамата малчугани на няколко пъти се потапяха под вода, без да искат и се нагълтаха едно хубаво с вода.
Вечерта си направихме поредната и последна разходка до града. Минахме покрай местния пазар, където досега не се случваше нищо интересно, но тази вечер беше голямо гъмжило там пазар. Не разбрахме някакъв празник ли е, но освен стандартните за това място сергии с местни сладка, тази вечер имаше и храна за вкъщи – пикантни пилешки бутчета и разни други неща. Поогледахме се какво да си вземем и накрая харесахте банички с четири вида пълнеж. Макар да изглеждаха по-безопасни в сравнение с начервените с червен пипер пилешки бутчета, тези банички също се оказаха непредвидимо люти. Все пак беше интересно да опитаме и нещо местно. Това беше единственото, което си взехме като готова храна в Гваделупа. Всичко останало си готвихме в апартамента. Първо от гледна точка на бюджета и второ, поради скромния избор от ресторанти, които ни предлагаше градчето Свети Франсоа. Също така през този ден от супермаркета си взехме узрял кафяв кокос, който, за мен лично, се оказа много по-вкусен от зеления. Зелените кокоси имат повече сок, но месестата бяла част е значително по-малко, а при кафевия има много повече от бялата месеста част и много малко количество сок.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Гваделупа. Виж ТУК!
28 декември 2016г. Сутринта доизядохме останалата храна, направихме си сандвичи с майонеза (че с какво друго 🙂 подредихме, почистихме квартирата и най-накрая тръгнахме към спирката, за да си хващаме междуградския автобус от Свети Франсоа за столицата Pointe-a-Pitre. Полетът ни беше от 16:30, а ние излязохме от апартамента в 12 часа. Изглеждаше, че имаме достатъчно време да стигнем до летището, без да бързаме… Да, ама ето какво стана.
Отиваме ние на спирката и започваме да чакаме да дойде рейса, чакаме ли та чакаме ли… Цял час го чакахме този автобус…съответно в 14 часа бяхме в столицата. След това по предварителни от мен проучвания в Интернет трябваше да хванем друг автобус за летището. Голям проблем беще, че местните не говореха какъвто и да е Английски, единствено испански, който пък аз отлагам да започна да уча от много време и уви – не разбирах нищичко… все пак доколкото успяхме да се разберем с тях, казаха, че не съществува такъв автобус или както един друг каза „Може би утре“ 🙂
Гледах картата и според нея трябваше да ни отнема около един час, за да се придвижим до летището пеша, така че тръгнахме. С всичкия багаж и с две малки деца под ръка при огромна жега! Междувременно отчаяно се оглеждахме за таксита, но обикновено когато не ни трябва такси те се избиват да ни предлагат услугите си, а когато ни трябваше нямаше никакви. Вече стана 15:00ч. ( час и половина преди излитане ), а ние все още бяхме наникъде. На картата изглеждаше, че сме по средата на пътя до летището.
И точно в този момент се случи ИСТИНСКО ЧУДО…
В точно този момент на физическо изтощение, огромно напрежение и постоянно притеснение дали ще хванем или изпуснем полета, до нас на пътя спря един млад човек, негър, който беше единственият човек в цяла Гваделупа, който говореше перфектно Английски. Той каза, че ни е видял с целия този багаж и с децата и е решил да се върне и да ни помогне. Аз го попитах колко ще ни струва и той ми каза, че ще е безплатно – 0. Също така добави, че както ако той дойде в нашата страна България и се намира в същата ситуация ще се радва някой да му помогне, така и той решил, че ще го направи за нас. Беше голяма главоблъсканица за мен и Саймън дали да се качим в колата на този напълно непознат човек. Та той даже не беше и такси. И тъй като не разполагаме с никакво време за губене и наистина нямахме други варианти решихме да се качим. Човекът беше много мил и всичко мина безпроблемно. Помогна ни с качването, товаренето и разтоварването на багажа от и в колата. Занимавал се с компютри. Голямо облекчение за нас беше, когато видяхме, че влизаме в паркинга на летището. След като слязохме човекът изчезна някъде и след малко се върна с количка за багажа и ние WOW… До последно очаквахме да ни поиска пари или по някакъв начин да ни изхитри, но не. Той беше наистина изключително дружелюбен човек. За първи път през живота си срещам подобно отношение, и то от непознат. Разменихме си имейлите, даже той ми беше писал да попита дали всичко е минало окей с връщането и аз му писах да се обади, когато дойде в БГ. J За мен споменът за този непознат ще остане като че ли беше пратен ангел да ни помогне…
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус до 10$ в сметката.
Вече толкова се бяхме шашнали от цялата тази ситуация, че в бързината сваляме багажите, количката и Саймън слага Криско в количката, но аз не го виждам и тръгваме всички бързо към терминала, тъй като е въпрос на минути да затворят чекина и в един момент се сещам и питам “Where’s Chris?” и този човек също пита “Where’s Chris?” и двамата почваме да се оглеждаме нервно, когато идва Саймън и казва, че Крис е в количката, която аз бутам… J Беше много смешно.
В 15:20ч. бяхме вече в залата за отлитащи. Имаше много хора, даже прекалено много за толкова малко летище. По всичко лечеше, че нашия полет ще закъснее. Уж минахме с предимство покрай бебето с нас, но накрая се качихме пред-последни в самолета.
Полетът ни беше с XL Airways. Билетите ни струваха по 240 E/възрастен, бебешкия билет беше една идея по-евтин. Самолетът излетя в 16:30 часа местно време и стигна в Париж в 05:00 ч. следващата сутрин. Полетът продължи 8 часа като в 5 от тях децата спаха и не усетиха дългия полет. Саймън спа на предложено от стюардесите място на друг ред.
За първи път чух за тази авиокомпания когато търсех билети на връщане от Гваделупа за Европа. Не е от най-известните авиокомпания, но пък ни остави с много добри впечатления и отново бихме избрали тях. Обслужващият персонал беше на ниво – усмихнат и дружелюбен. Самолетите бяха много чисти и поддържани. По време на полета можехме да си сипваме колкото си искаме вода от бутилки оставени в пространството до тоалетните. Имаше включено едно основно хранене, което беше много трудно за ядене предвид нашия малък и палав син Криско и лесно бутащите се масички на седалките.
29.12.2016 г. Кацнахме в Париж и въпреки ранния час, на летището в беше лудница. Имаше няколко пристигащи полета и в залата, където е паспортната служба нямаше място къде изгла да падне…Близо 30 минути чакахме да минем, а се оказа, че отново сме били с предимство поради бебето с нас. Събрахме багажа и тръгнахме към Gare Du Nord. Там бяхме предвидили да си оставим багажа, за да не обикаляме целия Париж с него. Имахме голям проблем докато намерим къде е гардероба, защото нямаше никъде табели. Най-големият проблем обаче за всички ни беше… студеното време. Е, не беше кой знае колко студено, но като идваш от място с над 30 градуса на място, където е между 1-5 градуса усещането е много гадно. Freezing…
Оставихме багажа и отидохме с метрото до катедралата Нотрдам. Там имаше огромна опашка, която ние съвсем “леко“ прередихме и влязохме. И друг сме били в тази катедрала, така че я прегледахме на бързо, а пък и на децата им беше за първи път. Заради тежките атентати последните години във Франция, пред катедралата имаше военни, а на входа проверяваха раниците. От там с метрото до Айфеловата кула, но вече ни стана прекалено студено и решихме да се ориентираме към летището.
Върнахме се обратния път до Gare Du Nord, взехме багажа и отидохме на мястото, откъдето да хванем автобуса за летището във Буве. Сумата за шатъла беше почти двойно на това, което бях чел предварително. Оказа се, че ако си вземеш билети предварително онлайн цените са доста по-ниски, отколкото на място. До паркинга за автобуси имаше огромен мол с безплатен wifi и беше пълно с такива като нас, които чакат да дойде време да се качват на автобуса. Отпътувахме към в 17:30 и ни казаха, че трябва да си сложим коланите при пътуването. Нещо ново – никъде другаде не ни се беше случвало при пътуване с автобус.
Пристигнахме на летището към 19 часа. Беше вече тъмно, още по-студено, а като бонус беше и дъждовно и мъгливо. На летището в Буве всичко беше спокойно до момента, когато трябваше да започнем да се качваме в самолета. Бяха обявили един гей, след което в последния момент го смениха с друг, намиращ се на съвсем друго място в летището. Полетът ни закъсня с един час време.
След това по време на целия среднощен полет, когато повечето пътници се опитваха да спят, Криско не спря да реве. Вече му се беше насъбрало много пътуване, много емоции и през този полет той си изрева всичко… Пробвахме по най-различни начини да го успокоим, но така и не успяхме. Пристигнахме в София в 1:00ч. през нощта. Там ни чакаше свекъра ми, който щеше да ни закара до Пловдив. Дори и в колата Криско продължи още половин час да плаче незутешно и да се дере без причина.
Така хубаво си поспахме през тази нощ, че на следващата сутрин всички се събудихме към 13ч. на обед…След месец странстване из света вече бяхме готови да се върнем към реалността…