С кола до необикновената Кападокия
ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПЪТУВАНЕТО
Кападокия винаги ми се е струвала не чак толкова интересна, нито пък мечтана дестинация, може би защото се намира в съседна Турция и никога не съм имала желание и цел да я посетя. Затова се учудих сама от себе си, когато наближи моя 27-ми рожден ден и и изведнъж реших, че искам точно в Кападокия да го отпразнувам – със сигурност се очертаваше едно по-различно преживяване. Датите на пътуването бяха 25-30 Април 2017 г.
Само 3 седмици преди пътуването запазих през Booking.com нощувки в Antique House, както и 2 туристически пакета – единия включваше летене с балон с AIR KAPADOKYA BALLOONS, а другия беше Зелен тур, който включваше обиколка на подземния град Derinkuyu Underground City и други забележителности наоколо.
Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!
С КОЛА ДО КАПАДОКИЯ
До Кападокия пътувахме с автомобил. Разстоянието от Пловдив до Кападокия е 1150 км. и се взима за около 14 часа, без да се брои времето за почивка. Главната ни цел на отиване бе да пропуснем километричните задръствания в Истанбул. Преди 7 години, когато посетихме за първи път Истанбул, се натресохме в страшно задръстване и почти един час не помръднахме от мястото си. Затова този път тръгнахме следобед към 14-15ч. и тъй като Хасково ни се падаше по път, решихме да се отбием от чисто любопитство до Централния офис и склад на Lada там, за да разгледахме колите.
След това продължихме към Истанбул. Какви планове си бяхме направили, как бяхме преценили времето, но ето, че се натресохме отново, за пореден път, в най-голямото задръстване час пик в Истанбул. Upps, we did it again! Влязохме в Истанбул към 20:00ч. и в продължение на буквално два часа преминавахме от единия край до другия край града – от края на магистралата (от България) до началото на магистралата (към Анкара) бяха около 200 километра!
Някъде по това време бяхме неприятно изненадани от цената на горивото в Турция. Предварително Симеон беше проверил и видял, че то струва около 1 турска лира/литъра. В действителност обаче цените се оказаха почти двойно по-високи, което придаде малко горчив привкус на цялото ни пътешествие, тъй като си бяхме направили съвсем други сметки. Друг е въпросът, че си купихме HGS стикер, който заредихме с 50 лв., но на някои места на магистралата явно не се беше чекнал и след това се наложи да плащаме на гише тол таксата кеш. Голям карък…
Въпреки че беше края на Април, докато прекосявахме Понтийските планини в посока Анкара, видяхме, че има още сняг, който блестеше на лунната светлина. Подминахме Анкара и спряхме да поспим в колата за няколко часа. После продължихме на юг към Анатолия. Пейзажът започна да се променя и да става по-сух и по-пустинен. Минахмe край град Аксарай и накрая стигнахме до Uchisar. Тъй като имахме общо ден и половина в Кападокия бяхме решили този ден първо да разгледаме с колата колкото можем повече и чак след това да се настаним в хотела и да прекараме останалата част от вечерта там. Така и направихме.
КАПАДОКИЯ – ДЕН 1
И така, паркирахме колата безплатно в Uchisar и започнахме да се разхождаме из изненадващо красивата Кападокия. Първото място, на което се насладихме беше Cevizlibag Valley или иначе казано Долината в Uchisar. Оттам се виждаха замъците Uchisar и Kekligin Cаstle. Промушвахме се през разни отвори, изкачвахме скали, влизахме в пещери, правихме безброй много снимки и видеоклипове на чудните скални пирамиди.
След това се преместихме на друго място. Бяхме с колата и общо взето спирахме навсякъде, където ни се стори интересно. Влязохме в древна скална църква – вътре беше страшна тъмнилка, въпреки това на стените имаше издълбани кръстове и имаше следи от стенописи. В цяла Кападокия има близо хиляда ранно-християнски църкви. Смята се, че там е роден Свети Георги. После отидохме до Вълшебните комини – това са отново скали, които природата е изваяла във формата на комини ( или гъби, зависи от въображението 🙂 ).
Много интересно ни беше да виждаме огромни скали в причудливи форми, в които всъщност живеят хора до ден днешен или са превърнати в хотели, направени много красиво с пердета на прозорците, тесни извити стълбички, дори някои си имаха дворче. Беше ми много любопитно да вляза в една такава къщурка, за да видя как изглежда отвътре.
Кападокия в превод от персийски означава буквално „Земя на красивите коне“. За съжаление там не видяхме никакви коне. Кападокия е планинска местност с причудливи скали и място с богата християнска история и единствени по рода си скални сгради. Област, в която животът кипи и под, и над земята.
Ако и ти искаш да си върнеш част от заплатената сума за хотели, полети или продукти, регистрирай се на този линк ТУК и всеки нов потребител получава бонус от 10$ в сметката.
НАСТАНЯВАНЕ В СТАЯ, ИЗДЪЛБАНА В СКАЛА
Времето през първия ден беше много горещо. Следобед към 16:00 ч. отидохме да се настаним в хотела ни, който се казваше Antique House и се намираше в градчето Ortahisar. До хотелът беше почти невъзможно да се стигне с автомоби, тъй като се намираше на една много тясна и стръмна улица. Самият хотел беше много странен като архитектура. Макар да нямаше повече от 20-30 стаи, все се губихме в началото, тъй като стаите не се намираха в една обща сграда, а бяха разположени на различни нива, в различни сгради и се налагаше да минаваме първо по едни стълби, после по едни други стълби, за да стигнем до входа/изхода.
В началото собственикът се учуди, че пристигаме, тъй като разбрахме (в последствие), че съм допуснала грешка при резервирането и вместо за края на Април съм направила резервация за края на Май. Слава Богу, стаята ни бе свободна и човекът ни настани без никакъв проблем. Бях харесала тази конкретна стая от пръв поглед и реших, че точно това ще е мястото, на което ще спим.
Представляваше издълбана в скала стая – много тъмна и мрачна и само с няколко слаби лампи. И не, не си мислете, че беше неприятно – напротив – беше доста романтично. Имаше джакузи в банята като преградата между банята и спалнята беше едно прозрачно стъкло. Останалата част от вечерта прекарахме в стаята като излезнахме само да хапнем нещо.
Бяхме огладнели сериозно, затова се поогледахме за ресторант, където да седнем и да вечеряме. Избрахме си супер уютен ресторант със страхотна уникална гледка. Поръчахме си разни странни турски ястия, които не знаехме какво точно представляват – просто бяхме в настроение за кулинарни експерименти. В крайна сметка някои ястия бяха учудващо вкусни, а други – прекалено странни за мен 🙂
Ортахисар се намира на 15 км от град Невшехир, по пътя за Юргюп. Най-забележителното формирование там е Замъкът Ортахисар, разположен в пещера на височина 86 м. В миналото замъкът е използван за отбрана и като жилище.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Кападокия. Виж ТУК!
ДЕН 2
На следващия ден бях резервирала полет с балон с AIR KAPADOKYA BALLOONS за рано сутринта и след това следобед т.н. Зелен тур, който включваше обиколка на подземния град Derinkuyu Underground City и други забележителности около него.
ПОЛЕТ С БАЛОН
Полетът с балон ни се състоя много рано сутринта по изгрев слънце. Още преди 5:00 дойде микробуса на агенцията да ни вземе от хотела и ни закара в техния офис, където трябваше да си платим тура и имаше лека закуска + турски черен чай. След това ни закараха на площадката за балони, откъдето трябваше да излетим. Навън беше мрак и тепърва започваше да се развиделява.
По пътя видяхме още десетки балони, които бяха в процес на приготовление за полет. Нашия балон също го подготвяха за полет и го надуваха. Беше много вълнуващо. Всички балони след надуване ставаха наистина огромни с ярки цветни шарки. Имаше много хора в района и дори някои балони вече бяха излетели и се издигаха нагоре.
Дойде нашия ред. Едно малко уточнение – тъй като това беше най-ниската възможна цена за полет с балон в Кападокия, която успях да открия онлайн предварително, се оказа, че на балона ще бъдем поне 20-30 човека. Разбира се има и романтични полети, на които сте само двамата, но, уви, цената не е беше като за нас 🙂 И така, качихме се на балона и да – беше доста тясно с толкова много хора, нагъчкани едни до друг. Голямо бутане падна. Дори се редувахме да снимаме – първо тези, които бяха отпред снимаха и после се отместваха, за да направят място за тези, които бяха отзад. Въпреки навалицата направихме впечатляващи снимки от всички страни и ни остана прекрасен спомен.
Целият полет, от излитането до кацането, беше едно уникално преживяване. Видяхме как горещия въздух започна малко по-малко да надига балона и се отлепихме от земята. Толкова адреналин зареждащо беше! Надигахме се все по-нависоко, чак се чудехме кога ще спрем, тъй като ни се струваше, че вече сме на супер високо. Достигнахме височина 800 метра и като се огледахме наоколо се оказа, че ние се намираме над всички останали балони.
Тъй като беше края на Април, още при резервирането, се чудех през цялото време дали ще се събере група за полета и дали ще има и други балони…, а то не само, че имаше, ами бяхме сигурно 200 балона във въздуха онази сутрин. Страхотен изгрев посрещнахме. Определено си заслужаваше ранното събуждане. Накрая почнахме да слизаме надолу. Тъй като не се знаеше точно накъде ще ни е отвее вятъра, имаше хора от агенцията, които с джип на земята, ни следваха. Като видяха, че балонът започва да се доближава до земята, те хванаха въжетата, които пилотът им подхвърли и ги завързаха за джипа. Всичко мина безпроблемно и кацнахме благополучно. Целият полет продължи около 1 час.
След кацането, пилотът на балона, заедно с неговите колеги от агенцията, организираха малко парти с шампанско и бонбони. Почерпката беше за това, че сме успели да излетим и кацнем успешно. И, разбира се, който искаше можеше да остави бакшиш. Направихме си снимки и получихме сертификат, че сме летели на балон с горещ въздух. Въпреки че не е евтино удоволствие, цялото преживяване си заслужаваше всяка една стотинка!
След това към 7:30 ч. ни върнаха обратно в хотела, където ни чакаше готова закуската. Да, най-накрая беше станало време за закуска! Собственикът на хотела беше много мил и любезен и ни питаше какво бихме искали да ядем. В крайна сметка ни сервира много като количество и разнообразие храна и то само за нас двамата. Разбира се, не липсваше и типичния турски черен чай, сервиран в малка стъклена чашка.
ЗЕЛЕН ТУР
В 9:30 ч. дойде отново микробус, който ни взе от хотела, за да ходим до подземния град Деринкую. Този град се намираше на около 40 минути път от Ortahisar и е отворен за посетители през 1969г., като само 10% от него могат да бъдат разглеждани. Градът е огромен – има 8 етажа надолу, а дълбочината му достига 85м.
Има всякакви помещения – складове, параклиси, спални помещения, кухни, конюшни, обори и др. Има комини, които минават от най-ниския етаж до повърхността на земята. Вторият етаж е със сводест таван и е бил използван като религиозно училище. Някои от стълбищата за преминаване между нивата са вертикални.Въпреки че има поставени лампи, вътре е доста мрачно, влажно и студено. Подземния град Деринкую е свързан с другия подземен град Каймакли посредством 8-километров тунел. Според археолозите Деринкую е можел да подслони до 20 000 души.
След това се насочихме към каньона Ихлара. Това е каньон, дълбок около 100 м и е образуван от реката преди хиляди години. Спускането започва от село Ъхлара, а когато сте вече долу до реката, можете да я следвате, като се наслаждавате на буйната растителност и красивите отвесни скали с пещери наоколо. По средата на пътя открихме приятно кафе, където имаше много насъбрали се патици, чакащи някой добър турист да ги нахрани. Там може да се видят и много изсечени в скалите гълъбарници. Като цяло, ако трябва да бъдем до болка честни, мястото не ни впечатли особено много, тъй като смятаме, че в България има толкова много по-интересни места, до които, за съжаление, туристите не знаят и не се рекламират.
Минибусът ни спря в началото на каньона и ни чакаше отново от другия край, откъдето продължихме към манастирът Селиме. През римския период, мнозина християни се заселват в района на Кападокия, търсейки убежище от гоненията. Те откриват, че скалите тук са меки и лесно могат да бъдат издълбани. Така се появяват скалните жилища, манастири, църкви и подземните градове. Манастирът Селиме много ни хареса – имаше толкова много дупки, през които да влезеш и отвори, през които да надникнеш.
Накрая ни заведоха в магазин за бижута с Оникс – това е полускъпоценен камък, изключително популярен в Кападокия. Към 18 ч. ни върнаха в хотела.
АНТАЛИЯ
На следващия ден пътувахме от Кападокия до Анталия. Никога не бяхме ходили в Анталия и преценихме, че сега е подходящо време да проверим за какво става въпрос там. Нощувахме в хотел Dream World Aqua на база All Inclusive и имаше собствен аквапарк. Като двама семейни, останали без деца, се разцепихме да се пързаляме по пързалките. В цената на хотела беше включен и масаж на гръб в рамките на 30 минути. Беше много приятно и релаксиращо с изключение на факта, че през цялото време масажистите се опитваха да ни агитират да си направим още масажи до края на престоя.
Морето край Анталия не ни впечатли по никакъв начин – водата беше нито чиста, нито с красив тюркоазен цвят, нито пясъкът беше нещо особено. Там има обаче много дълга плажна ивица със страшно много хотели като не малко тях са като нашия – със собствен аквапарк. Разходихме се до Стария град на Анталия, наричан още Калейчи. Там се намираха Триумфалната Адрианова арка, както и Археологическия музей, където може да се види челюстна кост, за която се казва, че е на Дядо Коледа (свети Николай). Той е бил роден в Патара (Patara) и е погребан в Демре (Demre).
От там си взехме за спомен плодови чайове на прах, както и натурални сапуни.
Храната в Анталия. О, храната! Незнам за другите хотели в Анталия, но специално нашия беше 5-звезден и имаше не огромно, а направо грамадно разнообразие от храна. Примерно можеше да избираш между 6-7 вида десерта за закуска, обед и вечеря, също толкова основни ястия, гарнитури, двойно повече салати. Всеки път ни отнемаше минимум 15 минути да обиколим всяка от 6-те големи кръгли маси, за да си изберем с какво точно да се храним. Една от вечерите имаше младоженци, които тихо и спокойно празнуваха в единия край на ресторанта.
–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Алания. Виж ТУК.
РАЗХОДИ ЗА ДВАМА:
Полет с балон + Green Tour – 200 евро – 400 лева
2 нощувки със закуски в Кападокия в хотел Antique House – 115 евро
2 нощувки All Inclusive в Анталия в хотел Dream World Aqua – 120 евро
HGS стикер – 50 лв.
Гориво – около 550 лв.
Други – 150 лв.