Пътуване до ЮАР и Мозамбик: Спирка в Найроби, Кения

ОТ ПАРИЖ ДО НАЙРОБИ, КЕНИЯ

Целия маршрут на пътуването до ЮАР и Мозамбик, както полезни съвети, разходи и изводи може да прочетете ТУК.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ПОДГОТОВКА ЗА ПЪТУВАНЕТО

Летище Шарл де Гоул

Летище Шарл де Гоул е най-голямото летище във Франция, второто най-натоварено в Европа след Лондонското Heathrоw и на 8-мо място в света. Въпреки наистина огромните си размери и множество терминали, всичко бе толкова перфектно организирано, че дори в деня след стачката, когато се очакваше да има супер много пътници и объркване, всъщност успях да мина през всички проверки за същото време, което ми отне при излитането ми от летище София, Терминал 1! Въпреки че полетът ми бе Париж-Найроби, Кения, трябваше да покажа на наземния персонал, че имам виза за крайната си дестинация – Република Южна Африка.

Карта на терминалите на летище Шарл де Гоул вижте ТУК. На летището има безплатен шатъл бус, който минава през всички терминали – виж повече информация ТУК.

Африка, идвам!

Първи африкански полет

Полетът ми с Air France AF 814 от Париж до Найроби излиташе от Терминал Е. Самолетът беше Boing 787. При чекирането си онлайн избрах място до прозореца. На един ред стоях с един негър като средната седалка бе празна. Идеално! На полета имаше 30-40% бели пътници, екипажът бе бял, така че се чувствах изключително удобно и безопасно. Липсваше директното преминаване от света на белите в света на черните, но всичко стана много плавно, за да не се шашкам. 🙂

Междувременно точно този ден бях рожденичка – 26.04! Прекарах 8 часа от рождения си ден над облаците и по-близо до Бога според теорията на плоскоземците. 🙂 Полетът започна със забавен safety клип по екраните на седалките. Храната на борда включваше обяд (пилешко или кус-кус със зеленчуци) + следобедна закуска в кошничка (мини сандвич и мини сокче). Имаше още вода, алкохолни и безалкохолни напитки при поискване. Самолетът беше модерен – освен екрани за следене на маршрута и гледане на филми, имаше още контакт за бързо зареждане, платен Wifi на борда и най-вече харесах екстрата, че можех сама да си регулирам колко да е светъл или затъмнен илюминаторът (прозореца). Перфектен полет. Единствено не можах да видя пустинята Сахара от високо, първо защото имаше вятър, който вдигаше пясъка и изглеждаше като мъгла и нищо не се виждаше. И второ, защото пилотът поради някаква причина почти не мина над Сахара, а през р. Нил, Червено море и Етиопия. Също така да вметна, че прелетяхме точно над Венеция. В дните около моето заминаване имаше пясък от Сахара, който се носеше към Балканите. Една сутрин даже се събудих с оранжев пясък по колата, а в Атина, гледам по новините, че небето било станало оранжево. Е, пресичайки Средиземно море видях много от тези оранжавеещи облаци с пясък, носещи се от Африка към Европа.

Полетът завърши с малък подарък от една от стюардесите на Air France – несесер с травел нещица, тефтер, разделител и ключодържател. Всичко брандирано с логото на авиокомпанията. Това бе малко изпросен подарък, тъй като когато се качвах на борда, споменах на тази същата стюардеса, че съм рожденичка и дали може да ъпгрейднем мястото ми в самолета и да ме настанят в бизнес или премиум класа например. За съжаление нямаше свободни места там и затова получих предметни подаръци. Благодаря, Air France!

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и приключения!

РАЗНИ РАЗМИСЛИ ЗА НЕГРИТЕ

Ще бъда максимално честна. В живота си не съм имала досег до хора от негроиднаата раса с изключение на едно момче в началното училище, с което бяхме далечни приятели. Дали от филми, дали страх от непознатото и различното, бях се наплашила какво ли ще се случин в Африка с млада, бяла и руса жена като мен.

Наблюдавайки негрите на летището и в самолета, се опитах да се успокоя и мисля наистина успях. Имаше семейство с деца, които плакаха почти по време на целия полет. Имаше бизнесмен, имаш костюмирани елегантни негри, двойки, семейства, имаше младежи, които изгледаха цялата библиотека с филми на борда… Така че всички те бяха и са най-обикновени хора като всички нас. Сърцата им са също толкова чувствителни като нашите. Или понякога също толкова горделиви – като нашите. Те имат нужа от същите неща, от които и ние. Кожата е просто външност, просто цвят.

НАЙРОБИ

Международното летище в Найроби бе доста семпло – приличаше на Терминал 1 на летище София. Много бавно минаваше паспортната проверка, защото снемаха отпечатаци от всички пръсти на двете ръце. За краткосрочно пребиваване българите нямат нужда от виза, за да влязат в Кения, единственото, което бе необходимо да предоставя с паспорта си, бе ETA – QR код. Този код се получава като се попълни предварително няколко дни преди пътуването формуляр онлайн и се плати таксата от 30 $. Виж ТУК

Не стана ясно как и кога излязох от летището, но се озовах отвън и шофьорът ме чакаше с табела с моето име. Бях резервирала трансфер през Booking.com от летището до хотела и обратно на следващия ден. Шофьорът се казваше William Makora и беше много сладкодумен. Той сподели, че болшинството от необразовани кенийци получават малко на 300$ заплата месечно, докато тези с някаква висока доплома или завършен униветситет получават значително повече. Препоръчвам го за трансфери – може да му пишете по WhatsApp на +254 723 853340.

По тъмно в Найроби светеха дузина не много високи небостъргачи. Главните пътища са добре. От самолета на идване видях, че по средата на мегаполиса Найроби имаше едно напълно черно и огромно петно. Оказа се, че това е било Националният парк Найроби, където може да се видят някои диви животни. Представете си – 117 кв. км. пълна тъмнилка насред мегаполис!

Хотелът, който бях резервирала през Booking, се казваше Joy Palace Hotel (Виж ТУК), но нямаше нищо царско в него. Вместо резервирана единична стая, ми дадоха безплатно двойна с най-широкото двойно легло, което някога съм виждала! 🙂 Отваряш стаята и единственото, което виждаш, бе това гига мега голямо легло. Имаше осигурено безплатно шише с минерална вода, но като цяло хигиената не бе добра. Крушките на лампите бяха много слаби, вероятно поради ниско електрозахранване, а душът беше с поточен бойлер. Локацията на хотела уж бе сред най-препоръчваните за туристи места в Найроби от гледна точка на безопасност, но пристигайки в 22 ч. в хотела по тъмно не ми се стори много ок. Отделно имаше бар наблизо, чиято музика кънтеше до след полунощ.

На следващата сутрин трябваше да се събудя малко преди 4:00ч. за полетът ми от 7:30ч. до Йоханесбург, който не бе сигурно дали не е и от 6:30 ч. Настроих алармата, но това, което ме събуди бе диспечърката, съобщавайки ми, че шофьорът на таксито вече стои пред хотела и ме чака. След което последва най-бързото обличане на света и освобождаване на стаята – 5 минути!

Междувременно същата нощ, докато съм спала, Facebook ми бе изпратил известие за наводнения в Кения и искаше от мен потвърждение, че съм на безопасно място. В просъница, съм отметнала, че съм в безопасност, оглеждайки дали леглото не плува. В последствие, обаче, това мое отмятане бе публикувано като статус във Facebook и всички познати и непознати вече знаеха къде съм и що съм. Майка ми толкова се била стреснала, че до края на пътуването ми постоянно ме информираше за ситуацията с наводненията в Кения… Реално ситуацията бе, че е имало близо 80 жертви от преливане на реки и над 130 000 човека са били афектирани. Излитайки със самолета до Йоханесбург прелетяхме точно над една такава много преляла река и определено имаше щети по няколко къщи и много ниви.

Също така от самолет ясно се виждаха границите на националните паркове. Просто няма как да ги объркаш – те са много по-зелени и 99% незастроени.